Древен кладенец – телескоп край с. Гърло

ДРЕВЕН КЛАДЕНЕЦ – ТЕЛЕСКОП край с. ГЪРЛО

ПЪТЕВОДНИ ДАННИ

До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. Селото не е отбелязано на пътната карта. На около 4 км. от Брезник в дясно от пътя е отбивката за с.Гърло. На разклона има табели за с. Гърло и с. Видрица. До селото има асфалтов път, пътят стига до центъра на селото – широк триъгълен площад. Продължава се на север (десният изход на триъгълния площад). Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е с чакълена настилка. Минава се през махала с десетина къщи. След махалата започва черен път, който води до стената на микроязовира – около 2 км. На две места пътят пресича воден поток, всъщност пътят е коритото на потока. При дъжд или мокро време, потокът може да се премине само с високопроходима машина 4 х 4. Крайната точка е бариерата пред стената на  микроязовира. От тук до кладенеца – телескоп се върви пеша. Няма пътека, няма табели.
За допълнителни указания може да се пита охраната на микроязовира в будка на 50 м. от бариерата.
От стената до кладенеца пътят се изминава за 30 мин. среден ход.
Минава се по стената-насип. Пресича се желязното мостче над бетонния преливник на язовира. Нататък пътеката (без маркировка) се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. Някъде по средата на склона има триангулачна точка (бетонна колона висока 1 м.). Кладенецът се намира на източния склон на хълма, който склон гледа към язовира. От триангулачната точка до кладенеца най-лесно се стига по пътеката, която се спуска към брега на язовира. Стига се до телената ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж.От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад).
Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката (ако е имало такава) са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се право нагоре през гората и след 100 м. се стига до терасата, ограждаща кладенеца.
GPS координатите непосредствено до купола на кладенеца са : N 42° 47´ 13,51” ;
E 22° 50´ 53,92”.

ОПИСАНИЕ и СНИМКИ на КЛАДЕНЕЦА

Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята (черт. 1). Той е построен на източния склон на хълм, който загражда язовира. Надлъжната ос на кладенеца е с ориентация север – юг. Входът към подземната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 м.

чертеж № 1  кладенеца-изглед отгоре

Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята (черт. 2, снимка 1). Стълбата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 м. В най-високата си част, камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 м.

чертеж № 2  надлъжен разрез

снимка № 1 стълбище-подземна част

снимка № 2 стълбище-надземна част

Подземната част на стълбището влиза в куполообразната камера през остро засводен вход с височина 2,40 м. (снимка 3).

чертеж № 3  напречен разрез

снимка № 3   вход

Височината на камерата е 3,5 м. На пода на камерата, в центъра е изкопан кладенец с диаметър 1,3 м. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 м. Вероятно първоначалната дълбочина е била 4 – 5 м. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на „небесния отвор” на куполообразната камера.

снимка № 4 небесен отвор

Градежът на цялото съоръжение е изпълнен от едри дялани блокове (пясъчник) с неправилна форма, на суха фуга и пръст. Подът на камерата и сводът на тунела водещ в нея са изградени от дялани каменни плочи с трапецовидна форма. Плочите на пода са наредени радиално на „гърлото” на кладенеца. Това редене укрепва отвора и изравнява нивото на пода. Древните строители са изработили старателно стъпалата на стълбището от едри блокове пясъчник. Преди да стигне входа на камерата, стълбата прави леко разширение.
В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 м. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса заграждащи входа в куполообразната камера. Плочите оформящи „небесния отвор” на камерата са големи с размери 1,00 х 1,30 м. Плочите са редени радиално на кръглия отвор, а над стълбището – перпендикулярно на стълбата. Плочите надвишават нивото на терена около 10 – 15 см. и са служили за преграда на водата, която при дъжд или сняг се стича по стръмния склон и през „небесния отвор” влиза в камерата.
Цялото това съоръжение е внушително по размер и е с висока сложност за построяване.
Ние, хората от ХХІ век, само можем да се удивляваме на знанията и опита на древните архитекти и строители. С прост строителен материал – камък, те са съградили това уникално, сложно съоръжение, без да използват никакво спойващо вещество, без вар или хоросан. Съоръжението се е съхранило не по малко от три хилядолетия и е оцеляло до наши дни в много добро състояние.
Нашата тричленна група (без да броим кученцето Чарли) се лута час и половина из непроходимата гора и шубраци. Порядъчно измокрени, изкаляни и издрани от храстите ние все пак успяхме да открием кладенеца, закътан в гората. Когато се спуснахме по стълбата в камерата с удивление и възхищение разглеждахме странното съоръжение. Времето сякаш спря. За миг се пренесохме хилядолетия назад. Сенките на древните строители и жреци ни оградиха и се вглеждаха в нас през грубия каменен зид, покрит с мъх и плесен. Когато първоначалното удивление премина, ние се заехме да заснемем кладенеца.

Тук отварям скоба и ще изложа оскъдната информация която открих в Интернет за този кладенец.
Кладенецът е открит през 70-те години на ХХ век, от археолог Димитрина Митова – Джонова. Тя датира съоръжението от ХІІ в. пр. Хр. Според откривателката такъв тип строежи не са типични за тракйската култура. Тя свързва кладенеца с културата „нураги”. Археолог Митова – Джонова смята Месопотамия за първоизточник на културата „нураги”. Изследователката на кладенеца в с. Гърло твърди, че подобни съоръжения са рядкост в античния свят. В България този е единствен по рода си. Такива кладенци има още в :
- остров Кеос, Гърция
- гръцката колония Пантикапей, днешен Кримски п-ов
- Тунис
- остров Сардиния, там кладенците са около 100

Според археолог Митова – Джонова кладенеца в с. Гърло и подобните на него са храмове, светилища свързани с култа към водата, по точно с култа към подземните води. Това е информацията която можах да открия в Интернет.

Ще си позволя да дам своето скромно мнение относно предназначението на кладенеца.
Приемам датировката ХІІ в. пр.Хр. за вярна. Какви са методите и критериите за тази датировка, поне за мен не е ясно. Твърдението, че това съоръжение е нетипично за трак ийската култура, според мен също е вярно.
Не мога да приема твърдението, че кладенеца в с. Гърло е храм на подземните води.
Това е необосновано, нищо на подкрепя това твърдение. Кладенецът няма олтар, няма жертвеник, няма никакви символи, украса или детайли от архитектурата, които да говорят, че това е храм. Единственият символ е издълбан в камъка в ляво на входа (снимка 5).

снимка № 5 символ

снимка № 6 заснемане

Възможността в кладенеца да е бликала лечебна вода, не е правдоподобна. Няма следи от течаща вода, няма басейн, няма канал за оттичане.
Подземните води, които се стичат към подножието на хълма се хващат в ниската част. Не е практично водите да се хващат в средата на хълма. За пример служи каптажът, построен от съвременните строители в подножието на хълма.
Според мен това е едно техническо съоръжение, изградено с конкретна цел и е обслужвало ограничен брой хора. В подкрепа на това твърдение е цялата архитектура, грубата зидария, местоположението в средата на склона и тунелът водещ в камерата. Смятам , че това е бил кладенец – телескоп, за наблюдаване на конкретна звезда или съзвездие
от древните жреци – астрономи.

ПРИНЦИП на ДЕЙСТВИЕ на КЛАДЕНЕЦА – ТЕЛЕСКОП

Устройството и начинът на действие на кладенеца – телескоп е аналогично на съвремените рефлекторни телескопи използвани за научни наблюдения в обсерваториите. Наблюдаваното небесно тяло (звезда или съзвездие) се вижда през „небесния отвор” в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор е имало параболично метално огледало от мед, сребро или злато. Възможно е огледалото да е било залято с вода. Налюдаваният обект се е отразявал в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания (чертеж 4).

чертеж № 4

От площадката жрецът – астроном удобно е правил своите наблюдения, разполагал е своите уреди за измерване положението на звездите и е отчитал тяхното движение през годината. Това е ставало нощем, при ясно време така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина необходима за астрономическите измервания е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.
Цялото това сложно съоръжение е служило за измерване продължителността на астрономическата година, да се следят годишните сезони и да се поддържа календара от жреците астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древните люде, населявали земите в околността. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие. Кои са били тези племена? Това аз не мога да кажа. Единственият знак, който древните са оставили, това е знакът в ляво от входа (снимка 5).
Какво изобразява този символ? Трудно е да се каже. Това би могло да бъде астрономическа схема, или името на съзвездието което е наблюдавано, възможно е да е името на жреца – астроном, проектирал и изградил съоръжението. За да се стигне до историческата истина е нужен екип от археолог, астроном и специалисти по древни езици.

Видеозапис направен от авторите на статията при проучване на кладенеца.

Предположението кладенецът да е бил телескоп е само една хипотеза, но за да не изглежда тя необоснована и фантастична, накратко ще изложа устройството на съвремените рефлекторни телескопи.
Шотландският математик Джеймс Грегъри през 1663 г. за първи път публикува идеята за рефлекторен телескоп. Няколко години по-късно 1670 г. английският учен Исак Нютон успешно изработва действащ рефлекторен телескоп. Днес рефлекторните телескопи се използват за научни и любителски астрономически наблюдения. Те имат предимство пред другите телескопи които използват оптични лещи. Рефлекторните телесопи са с просто устройство и сравнително лесни за изработка. Главните части на тези телескопи са тубуса (корпуса) и рефлекторното огледало което е на дъното на тубуса. Огледалото е със сферична или параболична форма, то събира светлината проникнала от отворената част и я отразява, като я концентрира във вторичното огледало. Вторичното огледало изпраща изображението в окуляр за наблюдение или в оптичната система на снимачна камера за снимки. Най-важната част на тези телескопи е огледалото. Колкото по-голямо е огледалото, толкова повече светлина може да отразява и да прониква по-дълбоко в необятния космос. Съвремените рефлекторни телескопи имат огледала с диаметър над 10 м.
На чертеж 5 е показано устройството на космическия рефлекторен телескоп Хъбъл.

чертеж № 5  телескопа Хъбъл-схема на действие

снимка № 7  телескопа Хъбъл в орбита около земята

Огледалото на телескопа е със „скромни” размери от 2,4 м. Телескопът е изведен в орбита около земята от НАСА и повече от 10 години изпраща ценна научна информация на астрономите. На снимка 7 е показан външния вид на телескопа Хъбъл в около земна орбита. Хъбъл е едно върхово постижение на земната наука и техника. Но въпреки хилядолетията, разделящи кладенеца в с.Гърло и Хъбъл, в основата си те работят на един и същ принцип – огледалото. Отново е в сила максимата „Всяко ново знание е добре забравено старо познание”. Просто учените Д.Грегъри и И.Нютон са преоткрили това, което няколко хилядолетия преди тях са използвали жреците – астрономи.

С дешна дата, този уникален подземен кладенец е в тежко състояние. Държавата, в лицето на Националния Институт за Паметници на Културата (НИПК) е изградила солиден покрив над кладенеца, има защитна стена и тераса. Всичко това е построено към 80-те години на ХХ век. За съжаление времето и „помощта” на местните хора са спомогнали покривната конструкция да рухне. Сега вместо да предпазва кладенеца, тя спомага за разрушаването му. Масивните греди са се срутили върху „небесния отвор” на купола и завличат камъните от градежа. При вида на тази тъжна гледка, неволно човек прави сравнение между издържливоста на градежа на подземния кладенец и издържливостта на строителството на ХХ век. Сравнението не е в полза на строителите от ХХ век.
Градеж оцелял над три хилядолетия и покрив не издържал тридесет години.
Дано ние хората от ХХІ век намерим начин да съхраним паметниците завещани от дедите ни.

Август 2009 г.

Автори :
арх. Данка Василева
инж. Костадин Димов
Владимир Алексеев, фотограф
инж. Валентин Хаджимитов

This entry was posted in 01.Палеоархеология and tagged , , . Bookmark the permalink.

39 Responses to Древен кладенец – телескоп край с. Гърло

  1. rado353bg says:

    mene mnogo me iteresuvat takiva raboti za izvan zemni i drugi cevelizacii
    мене много ме интересуват такива работи, за извънземни и други цивилизации

  2. rumi says:

    Strahotno!!! Brawo na was!!! Dano nyakoi obarne wnimanie!
    Страхотно!!! Браво на вас!!! Дано някой обърне внимание!

  3. admin says:

    Благодарим Ви Rumi! Радваме се че харесвате статията. :)
    от екипа на balkanmysteries.com

  4. Sve says:

    Тази обсерватория и предполагаемия принцип на действие, много напомнят едно описание на обсерватория на племето догони от централна Африка. В статия която съм чел преди много години , обясняваха как чрез бавно въртене на водна повърхност от стичаща се вода, се създава вдлъбнато водно огледало и така се създава телескоп с който догоните са наблюдавали Сириус, и много преди да се изобрети телескопа , са знаели че Сириус е тройна звезда.

  5. Христо says:

    За първи път виждам такова чудо. Направо онемях. Благодарности за статията както и на хората, които са направили снимките.
    Обсерватория звучи логично.
    Друго освен телескоп какво може да е?

  6. Екипът на кладенеца says:

    Според нас (екипът заснел кладенеца) това е древен телескоп.Архитекгурата, градежа, всеки детайл от него намира просто и естествено обяснение вписвайки се в устройствата на кладенеца – телескоп.
    „Класическите“ предположения на траколозите, като гробница, светилище, храм и т.н. не дават обяснение за странната архитектура на кладенеца.
    Ако един ден (дай боже) направим възстановка на телескопа, това ще даде най-точен отговор за предназначението на странното съоръжение.
    от авторите на статията

  7. Христо says:

    Благодаря за бързия отговор. Струва да опитате този експеримент… Ако излезете прави няма ли да се повдигнат много интересни въпроси от рода на: дали пък Галилей е първият дето е знаел, че земята е кръгла и се върти около слънцето? И другия въпрос: ако предците ни са можели да правят телескоп то тогава не трябва ли да се замислим какво огромно познание са имали в древността? Та нали телескопа е творение на 18 век? Или бъркам..
    Вашето откритие може доста да разбуни духовете.
    Поздравявам ви и ви желая успех!

  8. Руси Иванов says:

    Предците ни са знаели много повече и това си личи по Българският календар http://www.facebook.com/group.php?gid=138830043878 тъй като са знаели и че Юпитер се върти и за това циклите в календара са дванадесетгодишни – защото за една Юпитерова година Земята навърта дванадесет.
    Според мен културата ни е доста богата и в основата на всички останали но на някои просто не им е удобно да го признаят и си нагласят разни историйки че сме дошли тук след 680-та година но всъщност сме си тук от време оно.

  9. IYINFINITIYI says:

    Здравейте,

    поздравления за авторите. Разбирасе, че това е телескоп. Представете си как календар минимум на 12000 години (Календарът на Прото-Българите) би могъл да бъде с такава точност. Първият вариянт е обсерватории-телескопи, вторият е един единствен (даден от Боговете). Сами преценете!!!

  10. петър стоянов says:

    някой посещавал ли е кладенеца скоро? аз се заинтригувах и мисля да направим една разходка със семейството тези дни. моля админ да каже дали е труден прехода – жена ми е бременна и не искам да поставям прекалено амбициозни цели

  11. Милен Шишков says:

    Теорията за телескоп е малко преувеличена, но за небесна наблюдателница – доста правдоподобна. Сферичното огледало е доста сложно за изработка съоръжение и всеки най-малък дефект го прави неизползваемо, освен това радиусът му трябва да е съобразен с разстоянието до наблюдателя. От друга страна, възможно е да е било използвано водно огледало (просто съд пълен с вода на дъното или ако кладенеца не е попускал – малко вода на дъното), което има тази „уникална“ характеристика, че винаги е хоризонтално и гледа вертикално нагоре. Така, дори ако се наведеш над него и видиш собственото си отражение (или ако поставиш огледало и видиш неговото отражение) ще си сигурен, че гледаш право нагоре. Това е важно когато се опитваш да измерваш отмествания на небесните тела.

  12. ivo iliev says:

    днес бях там,,невероятно е !!!!!! има много иманяри,които рушат безогледно!!! а това е уникат,ако се разкопае склона ще излезе нов перперикон. благодаря на всички,които ме напътиха към това антично съкровище!!!

  13. Надиа says:

    Мнение за знака показан на снимката:

    Лира е малко съзвездие, известно най-вече с главната си звезда – Вега, една от най-ярките звезди в небето. Лира е едно от 48-те съзвездия, описани от Птолемей в древността, и едно от 88-те съвременни съзвездия, признати от Международния астрономически съюз. Наречено е на древния струнен музикален инструмент.
    Вега е част от „Лятно-есенния триъгълник“, тройка ярки звезди, видими през летните и есенните месеци в северното полукълбо. Другите две звезди са съответно Денеб от съзведието Лебед и Алтаир от съзвездието Орел.

  14. проф д-р Любомир Андреев says:

    древния кладенец е удивително съоражение на древноста.Местноста се казва ,,зад кулата,, от другата страна има латински гробища.През Гърло е минавал пътяот Константинопол за Белград и Рим.На върха има следи от римски път Наблизо има местност ,, кървав дол,, и тунел които води към него.
    По нататък са местностите конярник и Виновград Като дете сутрин срещах иманяри които нощно време търсеха съкровища. Легенди съобщаваха за скрити златни съкровища. В местноста Калянци на с Гърло маше тракииски могили. Отсрещната страна бвГребен имаше извор наричан ,помабог,, водата му беше целебна лекуващите оставяха монети и дрешки.сега е каптирана
    и водата е отведена в с горни романци. В района на община Режанци един овчар Мазнилов след трактора открил жълтици-фамилията се свързала с германец от Хамбург и се беше замогнала направила впечатление с бързото си забогатяване и беше разследвана от милицията.Заслужава си да се направят системни проучвания и место Задкулата и Предкулата блатинските гробища да бъдат обявени от Юнеско за културни паметници.

  15. anna petrova says:

    V4era bjahme s njakolko prijateli tam. Mjastoto e unikalno. Ne e trudno da se nameri. Pozelavam go na vseki. Ka4ihme i vrah Luba6… Krasota!

  16. Х.р.Георгиева says:

    Прекрасно поднесена информация за един уникален и малко известен паметник. Нашата земя е запазила наистина уникални следи от древна култура, която все още не е изяснена добре . Това е малко вероятно да е обсерватория. места с подобно предназначение се строят на открити и огледни места. Древните паметници, известни ни досега го показват. Подобни „наблюдателници“, тъй като обсерватория е много пресилено определение, има открити на много места в Родопите и в Стара планина .
    Това е древен храм, част от по-голям комплекс, който се е намирал на това място. Храмът е „светаята светих“, от този комплекс най- важната част от този комплекс. Едни бъдещи разкопки биха доказали това. Тук са имали достъп хора, посветени с чисти енергии, които чрез молитви и медитации вътре са измолвали от Висшия разум благополучие за общността и получавали знания за предстоящи събития. „Кладенецът“ е съоръжение, което резонира при определена честота и усилва вибрациите на насядалите около него хора. Всичко е строено по задание и знание дадено им за целта и ако се анализират добре размерите ще се открият много факти свързани с принципите на свещената геометрия. Тези познания са били част от тракийската култура и са много древни по произход още от зората на нашата цивилизация. Винаги сред човешките същества е имало по-развити , с отворено съзнание хора, които са водили останалите и са били пример за подражание.

  17. Emil says:

    a nikoi li ne mu idva na akula 4e tova e vhod !! kladeneca e samo na4aloto ot tam se vliza kum ne6to ogromno po mashtap zala ! atlanti, podzemni gradove, izvun zemni, egiptqni, vishi sili, si4ko e mnogo interesni i e svurzano kato puzel ednoto sledva drugoto

  18. Момчил Цветанов says:

    Уважаеми господа Откриватели,

    Хубаво е преди да подпрете науката за да я преобърнете с уникалните си познания и авангардно мислене, да попрочетете и за другите подобни паметници по света. Като стана дума за Димитрина Миткова-Джонова – „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр. “

    Да не се окаже, че цялата световна наука по въпроса е в грешка преди вашето пристигане от звездите. Хайде малко по-скромно и с толеранс към четенето. ;)

  19. Немо says:

    Каквото и да е предназначението, мястото е уникално като култура и като усещане. Съботата отидохме целенасочено до там, много е лесно за намиране, преход пеша 25-30 мин. покрай микроязовира. Имахме доста време и намерихме още камъни със знаци по тях. И един по-голям и различен от останалите с разни дупчици по него, набива се на очи точно срещу входа. Вдясно на повърхността има подозрително равна пътека, широка около 2 метра, проходима донякъде, после гъста растителност. Интересно място.

  20. a says:

    izrastnala sum v selo gurlo …..vsqka sedmica hodq na gosti na baba i dqdo …….videli ste kladeneca ,no ne ste namerili rimskite bani ……i kladeneca i te sa ot rimsko vreme ……banite sa malko po nadolu no e mnogo zanemareno i trudno se namirat ot hrastite i dr razstitelnost…..ne e teleskop ,kladenec e i ne e otkrit prez 70 te godini na 20 vek ……tam si e ot nezapomneni vremena i mestnite hora vinagi sa znaeli za su6testvuvaneto mu …..v mestnostta sa namirani dosta anti4ni predmeti ot imanqri i mestni …..kogato se stroi qzovira dosta ne6ta ostanaha pod nego …semeistvoto mi pritejava6e ot krai vreme imota pod mikroqzovira .no taka ili ina4e toi im be otnet…..vsi4ko se potuli za tova koeto namiraha horata koito kopaeha tam……ot sre6tupolojnata mu strana ima mestnostna ri4ana ,,curkvi6te,, …i tam ima ostanki ot nqkakuv hram sa predpolagam zaradi imeto na mestnostta…ima i anti4ni grobi6ta …..za tqh nikoi ne moa da mi kaje to4no ot koga sa ….dqdo mi e na 80 g i kazva 4e i negoviq pradqdo ne e znael ot koga sa ….ako ima jelae6ti da posetqt tova 4udno mqsto s udovolstvie bih im sudeistvala ..naistina ima kakvo da se vidi ..

  21. Теменужка Ковачева says:

    Това е по-древно от Стоун Хендж, от Перперикон, от Пирамидите. Хората правят туризъм на базата на такива изключителни и сензациони открития. Истината е някъде из между всички хипотези. Малко инфраструктура и ерудиран гид! Молко популяризиране и готово! Успех!

  22. маринова says:

    Наистина интересно,но и зловещо.Но да е било за небесно наблюдение, не ми се вярва да е било САМО за това.Когато човек иска да наблюдава небе и звезди,той се качва на високо и открито.Интересно,коя звездна колерация може да се фокусира от този отвор. Не бих се учудила да е Орион.Каквито и вярвания да са имали хората да построиш тази камара от камъни се изисква сериозна причина.Съвсем лаично,това ми прилича на място за жертвоприношение.Кой знае какъв “дракон“ или рептил са умилостивявали там,в този камемен затвор,където жертвите няма как да избягат.Обзалагам се,че са затваряли здраво изхода към стълбището с нещо.бррр.

  23. Екип любители says:

    Според нас (екип любители e-mail marzahn@mail.bg) това е древен бунар, който е бил използван също и като геран!

  24. Мадлен says:

    А защо никой не свързва кладенеца с името на селото ? От къде идва това „гърло „? Защото „гърло“ се асоциира най-вече с нещо или някой, който поглъща ! Паст ! Много възможно -място за жертвоприношение в древността !
    Името, според мен посочва съдържанието, и макар времето да е изличило спомена, смисълът е останал…

  25. Алина says:

    До „а“ – Привет, моля за съдействие, неделя, 19-ти октомври ще ходя до кладенеца, от Сф, близо е, мисля някъде по обяд, сандвич, кафе и там! :) Ходих лятото, но не знаех за останалите интересни места наоколо. Ако Ви е възможно за неделя, нека направим връзка, да ни покажете. 0888/500 373, Ангелова. Ако има и други желаещи, може да се организираме. Поздрави на всички!

  26. Елфи says:

    Координатите ме пращат извън България. Дали може някой да даде по-точни планувам разходка до там.

    Благодаря

  27. Владимир says:

    теорията за телескоп ми изглежда неправдоподобна, тъй като няма никакви сведения за високо ниво на стъклообработка /която е необходима за изготвянето му/ при древните племена, населявали Балканите.

  28. Лилия says:

    Преди няколко дни посетихме „гърлото“, благодарение на приятелка, която е ходила и преди. Наистина, някой трябва да те заведе. Прекрасно и мистично място! Трябва да го популяризираме, но и да го опазим!

  29. Yoshko Becinski says:

    Страхотна статия и снимки,благодаря Ви ! При първа възможност ще посетя това място. Сигурен съм,че из шубраците на България се крият още много подобни загадки,които чакат – да бъдат разкрити. Дано да попадат само на свстни хора !
    Поздрави !

  30. anton says:

    Уникално място, трябва да го посетя в най-скоро време

  31. Whitney says:

    I am really loving the theme/design of your blog.
    Do you ever run into any web browser compatibility problems?
    A number of my blog audience have complained about my
    site not working correctly in Explorer but looks great in Opera.
    Do you have any suggestions to help fix this issue?

  32. soccer says:

    I really like your blog.. very nice colors & theme.
    Did you make this website yourself or did you hire someone to do it for you?
    Plz respond as I’m looking to design my own blog and would like to
    find out where u got this from. appreciate

  33. Ulrich says:

    Thank you for another great post. The place else may anybody
    get that kind of info in such a perfect manner of
    writing? I have a presentation subsequent week,
    and I am at the search for such information.

  34. S says:

    Теорията с телескопа лесно би могла да се докаже – не може ли просто да се направи възстановка и да се провери.

  35. проф д-р Любомир Андреев says:

    древната история на село Гърло – Брезнишко не е проучена и не е известна кулата, латинските гробища, римския път, местностите конярник ,виновград,баикулу планините ,црънча, гребен плашивец, могилите вкалянци , старите гробища до селото, историческите останки от тракйско и римско
    време, легендите за ханове в гърло за скрити съкровща по гребен …
    Откъде са дошли да се заселят в гърло? Има легенда, че Игнат най – заможния селянин е подарил на билинския монастир 80 дек. гора и сега се казва игнатова кория. Федфебелите Давидко и Никодим са участвували в балканските войни.
    Виден и Величко и Велин-куката са ветерани от балканските войни, инвалиди и военни пенсионери.Спас Йорданов и Иван Тодорв бяха кандидат офицери,
    а федфебела от ловната рота Асен Никодимов е преследвал и убивал партизани. За убийство на партизанина Владо Тричков непосредствено след 9. 9. 1944 е арестуван и разстрелян жандрамериста Петър Станков. Невинни жертви 1950 г. са дърводелеца Харалампи Попов, Иван Тодоров учител, Стефан Георгиев пенсионер банков чиновник са ликвидирани кано набедени конспиратори.Вероятно от съселянина им Георги Спасов който до 1944 г. е бил агент провакатор, а след 1944 г. става активен член на БКП.Заедно с Димитър Варадинов син на фашиския кмет Варадин Стефанов-верко системно ограбват ТКЗС и тормозят населението на Гърло.
    Завършили са висше образование Спас Йорданов, Благой Спасов, двата сина на поп Мартинов, синовете на Станислав Андреев – Йордан Андреев и Любомир Андреев.Любомир Андреев защитава две докторски дисертации и става професор в берлинските университети и в София. Йордан Андреев работи като началник на управление три години в СССР, беше също известен шахматист.
    Първоначални учители бяха Иван Тодоров, Петър Виденов и Павел Томанов.
    Дейноста на иманярите : какво са търсили, съществуват легенди за скрити съкровища в гребен и зад кулата.

  36. nike Air Jordan III for sale says:

    Does your site have a contact page? I’m having problems locating it but, I’d like to send you an e-mail. I’ve got some creative ideas for your blog you might be interested in hearing. Either way, great blog and I look forward to seeing it grow over time.
    nike Air Jordan III

  37. . says:

    Това е древен уред за пътуване през времето и пространството.

  38. Aliya Osho says:

    Този така наречен кладенец не е нито телескоп, нито кладенец. Това е древно светилище на Бог СебАзи, Древнобългарския Бог на човешката душа. Този Бог не е бил почитан, за разлика от съвременното ритуалистично служене, със символи, олтари и молитви. Бог СебАзи е бил почитан с Йога и Медитация чрез Садана / Седене и Уединение на човека в такива скални образувания: пещери, скалисти върхове светилища, а в полето са се строели техните подобия – каменни кладенци, каменни пирамиди, подземни каменни храмове, които днес неправо наричаме гробници. Древните Българи са знаели, че нашите скали и планини, нашите варовикови камъни са магични и улавят геомагнетизма на земята, с което помагат на човешкото тяло и ум да се настрои на вълната на Бога. http://aliya.blog.bg/history/2014/05/03/tainata-na-geomagnetizma-runite-i-drevnite-bylgari.1261783

  39. Unsere New Balance Herren Schwarz 900 Running says:

    Hello there! Would you mind if I share your blog with my twitter group? There’s a lot of folks that I think would really enjoy your content. Please let me know. Cheers

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>