Старосел – тракийски храм „Четиньова могила“

ПЪТЕВОДНИ ДАННИ

През последните години името Старосел стана известно в България, Европа и по света. Старосел се прочу с уникалните си археологически находки, тракийски храмове и гробници. Старосел се свързва и с името на археолога д-р Георги Китов. Най-удобно до с. Старосел се стига по магистрала „ Тракия ”,  заобикаля се Пловдив и се поема по отбивката за Карлово. Около с. Дълго поле се завива наляво (северозапад) и след 20 км. се навлиза в с. Старосел. По пътя на места има указателни табели за Старосел. Вероятността човек да се отклони от главния път е малка. В самото село Старосел са поставени табели указващи посоката „ Към тракийския храм ”. Някой от табелите са изписани върху зидове или други неочаквани места.  Местните жители вече са свикнали с потока от туристи и любезно дават обяснения. До самия храм се стига по нов асфалтов път, прокаран специално за археологическия обект. Долу, преди храма има широк удобен паркинг с тоалетна. От паркинга се изкачва по широка алея,  която води право пред входа на светилището.  Алеята може да се изкачи и с кола, но горе пред храма няма достатъчно място за паркиране. Това създава неудобства за шофьора и посетителите. Може да се пътува и от северната част на планината Средна гора. Това са маршрутите Копривщица – Стрелча – Старосел или Карлово – Хисаря – Старосел. По тези маршрути при навлизане в селищата, като правило няма указателни табели. Шофьорът лесно може да загуби посоката при излизане от селището. В този случай пътната карта или GPS-а не помагат. Трябва да се допитвате до местните жители за вярната посока. Независимо кой маршрут ще изберете, до с. Старосел и храма – светилище се стига с лека кола.

ОПИСАНИЕ и СНИМКИ на ХРАМА в ЧЕТИНЬОВА МОГИЛА

Храмът – светилище в Четиньова могила е разположен в подножието на южните склонове на Същинска Средна гора. През месец март 2000 г. археологът д-р Георги Китов отправя призив към Министерството на Културата и към обществеността за отпускане на средства за археологически проучвания на Четиньова могила. Поводът е, че иманяри са започнали набези и разграбват каквото успеят да изкопаят с багери и булдозери от могилата. Призивът е чут. Министерството отпуска пари за първоначални археологически разкопки. Започва системна работа от екип под ръководството на д-р Г. Китов. Скоро археолозите установяват, че в могилата е зарито древно тракийско светилище с невиждани размери и уникална архитектура. Иманярите са успели да стигнат до входа, нанесли са му поражения (откраднати са двете статуи на входа) но не са успели да влязат вътре. Екипът от археолози разкрива, че храмът е изграден по уникален начин. В храма се влиза от централно стълбище

снимка 1 – централно стълбище

(снимка №1). От двете страни има още стълбища, ляво и дясно. Храмът е изграден от две помещения, предверие с правоъгълна форма (снимка №2)

снимка 2 – предверие и входни врати

снимка 3 – централна камера

и централна камера – кръгло помещение с диаметър 5, 3 м (снимка №3). Особено впечатление прави прецизната обработка на каменните блокове на входа на светилището. В двете камери се влиза през две каменни врати. Следите оставени по каменния под при отваряне и затваряне, говорят че тези врати са ползвани за дълъг период от време. Помещенията са били ползвани, в тях са влизали и излизали хора т. е. първоначално това е било храм – светилище. По късно храмът е превърнат в гробница. Археолозите изказват предположение, че там е бил погребан тракийския цар Ситалк (могъщ тракийски владетел ). При погребението, според тракийските ритуали вратите се разчупват на пода, а входът на гробницата се зазижда с каменни блокове. В това състояние археологът Г. Китов намира входните врати.на храма – гробница. Той датира храма V – IV в. пр. Хр. Невъзможно е да се определи, колко време е използван като храм и кога е превърнат в гробница. Няколко думи за могилата в която се намира храмът. Основата на могилата е във форма на правилна окръжност, обиколката и е 240 м. По цялата дължина 240 м. има каменен зид – ограда ( крепида, снимка №4, 5 ) .

снимка 4 – ограда крепида

снимка 5 – ограда крепида

Крепидата е с височина от 1 до 3 м. По изчисления на археолозите броят на каменните блокове използвани в зида е 4000 – 5000. Диаметърът на основата на могилата е около 40 м. Височината на могилата е над 20 м. На снимка № 6, 7, 8 и 9 са показани украсата, колоните и фреските от кръглата камера.

снимка 6

снимка 7

снимка 8

снимка 9

В близост до храма е открит каменен гроб на тракийски владетел. Той е погребан според тракийските ритуали  с многобройни предмети и бойно снаряжение ( снимка №10 ).

снимса 10 – гроб

снимка 11 – камък обсерватория

До гроба има камък (според мен астрономическо съоръжение снимка №11), с процеп. Процепът е ориентиран точно в посока изток – запад.
През 2001 г. по заповед на министъра на Културата археологът д-р Г. Китов е отст ранен от разкопките на храма, тъй като е обвинен в нарушаване етичния кодекс на археолозите и други „ прегрешения ”.

Но работата по обекта продължава. Уникалното светилище добива световна известност, пристигат парични помощи от чужбина. През юли 2002 г. е открит нов тракийски храм в близост до Четиньова могила от д-р Г. Китов. Храмът е погребан в могилата „ Манастир ” на около 1, 5 км. югозападно от първия. И тук се повтаря „ сценарият ” от 2000 г. Иманяри „ атакуват ” могилата с багери. Този път стигат само предверието, тогава се намесват археолозите и предотвратяват разграбването и унищожаването му. Вторият храм е с по скромни размери, но е с изящни колонади и архитектура ( снимка № 12 и 13 ) .

снимка 12 – храм

снимка 13 – колонада

Всичко това бе казано и изписано по медиите. В Интернет има изобилна информация. Не бих могъл да добавя нещо повече към докладите на историци и археолози. Целта ми е да дам информация за предназначението на светилището, която археолозите нямат. Ще започна с екскурзията до храма в Старосел през октомври 2000 г. Информацията за новооткрития храм вече бе набрала скорост. Медиите често споменаваха името на д-р Г. Китов. По това време с група от мои познати решихме да посетим храма. Групата наброяваше 9 – 10 души. Сред тях бяха: В. Дерилова – музикален критик, Л. Ботева –журналист, А. Лудколев – художник, И. Бояджиев – мой приятел сензитив, моя милост и още няколко души, които вече не си спомням. Денят бе събота, влажен и навъсен. Някой от групата поддържаше връзка с асистент от екипа на д-р Г.Китов. Той беше получил уверение, че можем да посетим обекта и че, ще ни позволят да влезем в храма. Пътуването мина без премеждия. Пристигнахме рано следобед. На обекта заварих ме екипът на д-р Китов да работи усилено. Археолозите бързаха да напреднат колкото се може повече, преди настъпването на зимата. Около могилата имаше фургони и няколко военни камиона. В тях живееха и работеха хората на д-р Китов. Самият той също бе там. Отдели ни десетина минути, видимо бе доволен от интереса който проявихме. Не помня подробности от разговора, но си спомням, че Иван Бояджиев каза на археолога, че храмът е централното място на цял комплекс от храмове в тази местност и че, предстоят още големи археологични открития. Д-р Китов се извини, че не може да ни отдели повече време и се обърна към асистентката си, помоли я да ни придружи като екскурзовод из обекта. Младата жена ( не помня името и ) се справи блестящо със задачата. Разказа ни увлекателно, как са предотвратили разграбването на светилището, как с вълнение и възхищение са влезли в помещенията, които са били погребани хилядолетия под тонове пръст. Разказа куп интересни неща. Тя бе с нас около 30 минути, после се извини, че има още много работа и ни остави. На раздяла ни предупреди да не пипаме подпорните греди в помещенията поради опасност от срутване на свода. Да стъпваме само по дъските на пода и да не снимаме вътрешността на помещенията. Обектът бе още в процес на проучване, а ние бяхме неканени гости дошли в неподходящ момент. Когато останахме сами ние се придвижихме към входа на храма. За пръв път в живота си влизах в „ жив ” тракийски храм. Оглеждах с интерес всичко наоколо. Опитвах се да се пренеса хиляди години назад и да си представя как древните строители са изградили това светилище. Много ме впечатлиха прецизно изработените каменни блокове на входа. Също така колоните в кръглата камера и дъгообразните носещи каменни греди. Когато цялата наша група влезе в помещенията, се случи нещо неочаквано. Няколко жени от групата заявиха, че не се чувстват добре, заболя ги главата и почувстваха че треперят, както при треска. Това бе В.Дерилова, журналистката Л.Ботева и още някой ( не помня кой ). Те престояха във вътрешността на храма не повече от пет минути и бързо излязоха навън. Такива явления от страна на мъжкия състав нямаше. Ние с интерес разглеждахме стените, украсата, колоните . .

Всичко бе впечатляващо, всичко бе необикновено. След като огледах помещенията аз извадих радиестезичните багети и направих замерване. После повторих замерването с радиестезично махало. Всъщност приятелят ми Иван Бояджиев ме накара. ” Виж какво има отдолу под пода. Замери го.” Подът бе покрит с набързо сковани кофражни дъски, под тях се виждаше каменна настилка. ” Има ли друго помещение? На каква дълбочина е? ” Подкани ме той. Направих каквото искаше, повторих и потретих измерването. Резултатът бе един и същ. ” Да има. Долу има кухина, помещение. Дълбоко е, на 20 – 25 метра. ” „Така и предполагах ! – усмихна се той – Празно ли е? ” „Не, има нещо вътре, но не мога да определя какво.” Излязохме навън. Иван се усмихваше доволен. Нашата група се събра накуп. ” Хайде да се качим на върха на могилата – предложи Иван.” Идеята се прие, но се оказа трудна за изпълнение. Стръмният хлъзгав склон на могилата бе обрасъл с бодливи храсти и дървета. Бавно, подкрепяйки се един друг групата запълзя нагоре през храсталака. Как да е се изкачихме. Запъхтяни и изморени се събрахме накуп. От върха се откри панорама към равнината. Тук отново се повтори неочакваното явление с дамите. В. Дерилова започна да трепери като лист.” Дръжте ме, ще припадна.” Други жени също се оплакаха. Ясно бе, че трябва да слизат обратно. Някои от мъжете придружиха дамите на слизане. Останахме половината от състава. Иван се обърна към нас и помоли за няколко минути внимание. Наобиколихме го. Той започна да говори с тих развълнуван глас.” Скъпи приятели, искам да ви кажа, че този ден е много важен за мен. Аз съм щастлив и развълнуван. Това място е свято за мен. Аз съм бил тук в мой минал живот. Аз съм бил един от строителите на това светилище – той извади лист от джоба си и продължи – Това е мое стихотворение, по скоро молитва, благодарност към боговете и към духа на моя владетел при когото бях на служба.” Стихотворението – молитва бе кратко, няколко куплета. Иван изказваше благодарност на боговете, че отново е тук след хиляди години и молеше духовете на светилището да помогнат на съвременните хора да разкрият всичко съградено от древните строители. След като прочете молитвата Иван запали листа, сложи го на един камък, после събра пепелта и я разпръсна из върха на могилата. Ние мълчахме и гледахме. Действията му бяха необичайни. Иван и друг път бе говорил за свои прераждания. За свой минал живот в Египет и при атлантите. Разказите му не се вземаха на сериозно. Но сега той бе толкова естествен и искрен, че никой не се усъмни в казаното. Слязохме долу и направихме обиколка около могилата. Каменната ограда – крепи да бе частично разкопана. Когато обикалях и оглеждах могилата в мен се зароди ясна и натрапчива мисъл. ” Господи! Та това е една пирамида. Тя е построена както египетските. Тук камерите са на 1/3 от височината на пирамидата. В египетските е същото. В Египет под централната камера има друга камера, тя е под земята.Тук е същото. Иван може би е прав. Долу под земята трябва да има друга камера. Радиестезичното измерване го потвърди. ” Иван вървеше до мен и сякаш четеше мислите ми.” Виж премери моля те, тук някъде трябва да са тунелите които водят към помещението под земята.” Извадих багетите и започнах да измервам. На няколко места те отчетоха подземни обекти, маркирах ги. Обърнах му внимание, че те са няколко, а според Иван били поне три. Времето напредваше, качихме се в колите и се отправихме към София. Бяхме доволни от видяното необикновено и уникално светилище. Месец след посещението на храма в Старосел при поредната среща с Иван, той ми даде няколко страници писани на ръка и ме попита за моето мнение. Прочетох ги. Текстът бе интересен но необикновен. Иван пишеше за държава съществувала ( в границите на днешна България ) хилядолетия преди тракийската цивилизация. Твърдеше, че храмът в Старосел не е издигнат от траките и още други неща. Попитах го от къде е тази информация, но той поклати глава и само се усмихна. Така и не разбрах за източника. Редактирах текста. Той бе кратък, една машинописна страница. Статията бе публикувана във в. Психо от 16.02.2001 г. , бр. №7 на стр. 2, под заглавие „Една хипотеза за могилата в с. Старосел ”. За автори са посочени Иван Бояджиев и моя милост. Повтарям отново, че източникът на информация бе Иван. Аз редактирах статията и направих радиестезично измерване на храма. Статията остана без отглас. По късно узнах, че радиестезисти от София, Пловдив, Варна са правили замерване на храма. Те са потвърдили наличие на подземно помещение под кръглата камера. Тази информация е стигнала до археолога д-р Китов, но е останала без последствия. По долу давам извадки от статията във в. Психо, бр. 7 от 16. 02. 2001 г.

„ След третата катастрофа на Атлантида, част от спасените атланти пристигат в местността Старосел. По това време държавата, на чиято територия е Старосел се нарича Месемврия. Групата оцелели атланти е около 100 души. Водени са от атлантския вожд Карноба със съпругата му. Главен телохранител на Карноба е Уродон. Периодът в който са се развили тези събития е 10 600 г. пр. Хр.

Оцелелите атланти са разполагали със знания и технологии за Космоса. Самите атланти са спасени от космически кораб ( корабът на Ной ). В знак на благодарност, те изграждат светилище на бог Купидон – бог на морските вълни. В светилището могилата са се приемали малки космически апарати от цивилизацията на атлантите в Космоса. След смъртта на Карноба, той е погребан в гробница, тя е в дясно от храма. Около гробницата и храма е издигната в кръг каменна стена. Върху гробницата и храма е насипана пръст, пръстта е трамбована и смесена с костно вещество за спойка. Това е запазило могилата от ерозията на времето. Строежът на съоръжението не представлявал трудност за атлантите, с техните знания и възможности. По всичко личи, че камъкът от входа и храма е от туф. Порода вулканична скала, която не се намира на територията на сегашна България. Прави впечатление прецизната изработка на колоните при входа на храма. След няколко години, при разкопки ще се намерят материални доказателства за големите технически възможности на атлантите. Една от тези находки ще са помещенията под светилището. В тях се намират материални доказателства за атлантската цивилизация. Могилата в с. Старосел е многофункционална. Тя играе ролята на пирамида т. е. приемо – предавателен център. Могилата не трябва да се разрушава, а да се работи много внимателно за да не се разруши енергийният възел. Разрушаването на този възел може да донесе бедствия и катастрофи за България. Трябва да се отбележи, че съоръжението е действащо. Което значи, че разкопките трябва да се провеждат много внимателно. Твърдението, че могилата е енергиен източник може да се докаже, като се измерят полетата около и на върха на могила та. В последствие това съоръжение е използвано за гробница на местни тракийски владетели. ”Времето е, което ще отсъди дали писаното в статията е вярно.По българските земи има още много, много неоткрити археологически обекти.Тепърва ще се правят големи открития. Те ще променят представата на историците и хората за човешката история. Тя, човешката история ще се пренапише отново. Предоставям всичко това на вашето внимание, уважаеми посетители на сайта, защото чувствам че тази информация трябва да се огласи.

Иван Бояджиев не е вече между живите. Почина неочаквано от инфаркт през лятото на 2003 г.

Големият археолог, специалиста траколог д – р Георги Китов почина през септември 2008 г.

Нека всеки който посети храма в Четиньова могила, за минута почете паметта на д – р Китов. За това което остави на нас, като свидетелство за древните цивилизации обитавали тази свещена земя. Нека ние да го опазим и предадем на поколенията идващи след нас.

This entry was posted in 01.Палеоархеология and tagged . Bookmark the permalink.

2 Responses to Старосел – тракийски храм „Четиньова могила“

  1. Румен Русинов says:

    Искам да попитам ако съм на правилното място относно храма в Старосел дали има работно време или някакъв телефон за контакти, благодаря предварително.

  2. Таня Танчева says:

    НЕКА ПОЧЕТЕМ ПАМЕТТА НА ПРОФЕСОРА ! ТОЙ НАПРАВИ МНОГО ЗА БЪЛГАРИЯ !
    ХОДИЛА В СТАРОСЕЛ – НЕ МОЖАХ ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ ТОВА Е СТРОЕНО ОТ ЧОВЕШКА РЪКА – „НИЩО НЕ ЗНАЕМ“ ЗА БИТА И ТЕХНИЧЕСКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ОНЕЗИ ХОРА – САМО СИ ВЪОБРАЗЯВАМЕ И СИ СЪЗДАВАМЕ ФАЛШИВИ ПРЕДСТАВИ !

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>