Книга – НАЧАЛОТО

Заглавие: Началото

Автор: Георги Бялков

Издателство: ИПТК „Збелсурд“ СД, Първомай 2006 г.

В България са открити археологически находки, които недвусмислено са свързани с началото на един вид писменост, която е все още научна загадка, тъй като поради малкия брой паметници не може да се разчете. Става дума за откриването на едно малко глинено съдче /а не за плочка, както обикноВено се приема/ в с. Градешница, Врачанско, датирано от началото на халколита / IV хил.пр.н.е./. Върху външната страна на дъното на съдчето е гравирано схематично човешко изображение, обградено със знаци, а върху вътрешната му страна в четири реда – „буквени“ знаци“.57 В същото селище са открити допълнително и други подобни знаци върху глинени съдове. Още по-интересен и загадъчен е един глинен печат /пинтадера/, намерен в могилата при с. Караново и датиран към края на IV хил. пр. н. е., върху долната плоскост на който са гравирани пиктограми и знаци, чието значение досега не е установено.58 Те имат голяма прилика с подобни знаци от критската и хетската йероглифна писменост.

изтеглете съдържанието и извадка от книгата – pdf

Posted in 04.Книги, статии и филми | Tagged , , , , , | Leave a comment

Долината на тракийските царе – Казанлък

Казанлъшката котловина е осеяна с тракийски надгробни могили, паметници от Древността, видими от всички пътища, минаващи през нея. Те стават обект на проучване още в началото на XX век. По-малко от 100 са тракийските подмогилни зидани постройки в България, които обикновено наричат гробници. Повечето от тях са намерени полуразрушени или в последствие са унищожени. Тринадесет такива сгради са построени в Казанлъшката котловина. Броят им става 15, ако се прибавят две, които не са така монументални, но имат висока научна стойност. Съсредоточени в ограничен географски регион, те са многократно повече, отколкото другаде в България. Това са могилни некрополи и единични могили от различни епохи и от различни краища на котловината.

http://dolinata.kazanlak-bg.info/
Posted in 10.Приятели | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Пещерите „Утроби“


ПЕЩЕРИТЕ УТРОБИ – автор  Костадин Димов

„Нещото е най-невидимо,
когато е близо до очите
и далече от сърцата ни!”

1. Увод

След 2002-та година бяха открити поне три представителки на този обредно-мистериален клас скални обекти, и вече можем да им съставим сравнително описание. Първата – тази до село Ненково е най-голямата и най-популярната; втората е между селата Ночево и Йончево – тя е двуутробна; и третата бе открита от автора преди по-малко от месец до село Бенковски. Ритуалите извършвани в южните от тях са споменати от Еврипид в трагедията му „Вакханки”, което ни улеснява донякъде в тълкуването на особенностите им.

2. Форма

Формата на напречното сечение на тези пещери е специфична и предполага човешка дообработка на естествените пукнатини или ниши. Търсеният при този „градеж” напречен разрез най-точно може да се предстви като знака Пика от колодата карти. Условно можем да разделим знака на три части.

снимка 1
снимка 1
снимка 2
снимка 2
img3
снимка 3
  • (А) Горна-издължена, наложително дооформена, за да се позволи на слънчевите лъчи в определени дни на зимния сезон, когато слънцето е най-ниско над хоризонта, да достигат дъното на пещерата. При дялането на този елемент допълни телно е търсена приликата с фалос на светлинното петно върху пода на пещерата. При изгревната пещера до село Бенковски тази част не е отвесна, а е отклонена на изток за проникване на изгревните лъчи.
  • (Ф) Средна-основна част на галерията с яйцевидно сечение. Има няколко предположения за функциите на такава геометрия. Едната е да бъде подобна на под в долната си дъга, за удобно предвижване навътре. Втората е за вероятно сядане на участниците в ритуалите, на каквито асоциации ни навеждат някои снимки от пещерата до село Ненково. На тях хората естествено използват тази част за почивка и съзерцаване на обстановката. Третата, засега само предполагаема, е свързана кулуминацията на обредите, а именно съвукуплението на жриците с мистите в някакви определени пози. Но по-определно можем да говорим по този въпрос, след възстановка на ритуалите.
  • (Р) Долната-канална част е видима при входовете на пещерите и предствлява улей с допълнително придадено правоъгълно сечение. Навътре тя е запълнена с пръст и парчета скала от естествената ерозия на галерята. За да бъде детайлно изследвана и описана тя, е необходимо да бъде разчистена от наслагите. Можем обаче да предположим, че този „канал” е служил за отвеждане на водата естествено извираща в дъното на галерията, както вероятно и на други възлиянийни течности. Гадаенето по тях е също възможно. След допълнителни наблюдения може да предположи, че умишлено са търсени оптични ефекти със слънчевото петно, при проникването му навътре. Към тези изводи ни насочва факта, че в пещерата при село Бенковски, канала е отместен на около 20 градуса на Запад от вертикалната ос на пещерата. Но за да се потвърди това, е необходимо да се наблюдава траекторията на слънчевото петно. Възможно е, разбира се, и естествено обяснение на този факт – наклона на пукнатината, по която е доиздълбана пещерата. Така само ще са добавени дренажни функции.

3.Ориентация

Ориентацията на галериите по основни астрономически посоки: южна за обедните ( като при Ненково) и източноюгоизточна при изгревните (при село Бенковски). В този смисъл може да се очаква намирането и на залезни – Западни обекти. Макар и вероятността за това да е малка, поради спецификата на залезните ритуали при траките. Те по-скоро са свързани с заника смъртта на човека и преминаването на душата му в отвъдния свят, а това рядко се съпровожда от полов акт, който е основната същност на пещерите утроби. Но все пак, такава вероятност съществува ако визираме ритуала за връзка на героя с Богинята майка – Земята в нейната утроба. Това би оправдало и създаването на ритуалните златни маски. Тогава ролята на починалия се поема от маскиран мист. Но това е само хипотеза.

снимка 4
снимка 4
снимка 5
снимка 5

4.Формата-подобие

Формата-подобие на този вид сакрални обекти с вулва е недвусмислено. Приликата с този женски орган е поразителна и естествено е дала името на тази категория скални обекти още в древността. Можем да предположим, че точно по него ще бъдат открити за науката и други пещери. Толкова перфектното търсене и постигане на релеф говори не само за астрономически, строителни, философски, анатомични, но и на безспорни естетически умения на предците ни.

снимка 6
снимка 6

5.Вода

Влагата от естествен произход в дъната им е друго необходимо условие за изграждане на тези обекти. В съвременните климатични условия тя не винаги в интуитивно очакваното количество. Но, имайки предвид, че обектите са създадени и функционирали най-малко преди три хилядолетия, можем да предположим, че подпочвените води са били доста повече, особенно в снежния сезон. А, проникването за мигове на слънчевите лъчи до капките пещерна влага и проблясъците по тях, със сигурност е било не по-малко възторгващо явление от слънчевите и лунни затъмнения. С тази разлика, че „проглеждането” в пещери утроби е било достъпно само за малцина посветени и придобило почти легендарен характер. Едва сега става възможно този феномен за се наблюдава отново. Това мисля, ще помогне да се открие пътя към седящите зад него мистерии. (… за табличките)

снимка 7
снимка 7
снимка 8
снимка 8
снимка 9
снимка 9

6.Скални ниши

Скалните трапецовидни ниши в близост също са типично срещани. Видимостта на нишите издялани в най-неверотни скални отвеси и тайствеността на тъмните и влажни пещери, отразяват единството на двете житейски същности – мъжката сила и всепобедим дух, и женската магична непознаваема и рядко видима дълбочина. Явно, тези мегалитни комплекси са създавани целенасочено от населението западно от днешния град Кърджали ( надявам се този ареал да се разшири).

7. Заключение

Мисля, че изучаването на пещерите утроби и скалните ниши, ще хвърли повече светлина върху коренната философия по нашите земи, наречена от гърците Орфизъм – по името на нейния най-знаменит жрец. А може пък това да е „пътечката”, която ще ни отведе в безписменните времена на мистериите.
Предполагам, че това общо описание на пещерите утроби ще спомогне за дооформяне на представата ни за тях. Дано, хилядната група от български пещерняци, след като го прочетат, да прехвърлят в спомените си пещерите в които са били, и поднесат в дар на българската наука, култура и туризъм още много такива храмове на духа на предците ни.

снимка 10
снимка 10
снимка 11
снимка 11
снимка 12
снимка 12
снимка 13
снимка 13

ПП С благодарност към:
- Иво Митрев за снимките от двуотробната пещерата в местността Пармъклъ Кая намираща се на няколкостотин метра източно от Памук Махала от село Ночево.

- Христо Тодев за чудесните зимни снимки от същата пещерата под село Йончево.

Казанлък 04.12.2008 г. автор: Костадин Димов

Posted in 01.Палеоархеология | Tagged | 4 Comments

Книга – Психотронни изследвания на микросвета

Заглавие: Психотронни изследвания на микросвета
Автор: Слава Севрюкова и доц. Иво Лозенски
Издателство: Университетско издателство – СУ „Климент Охридски“
1991 г. София

Книгата е обобщение на резултатите от дългогодишните пси-експерименти, провеждани от авторите — Славка Севрюкова — екстрасенс с доказани психотронни способности, и доц. к. т. н. Иво Лозенски — преподавател в Минно-геоложкия университет в София. Съвместната им работа е довела до създаването на вътрешно непротиворечива, логическа картина на микросвета. По психотронен път са получени стойностите на основните характеристики на химичните елементи, които съвпадат с голяма точност с научно установените. Авторите предлагат оригинален модел за строеж на атома и атомното ядро, който е приложен и за изясняване кристалната структура на простите вещества.
Тъй като обект на изследване са проблемни въпроси ст атомната физика и квантовата механика и използуваната от авторите методика е нетрадиционна в общоприетия смисъл, книгата има подчертано интердисциплинарен и дискусионен характер. Този първи опит за насочване на психотронните способности на екстрасенсите в областта на науката и резултатите от него ще представляват интерес за физици, научни работници и за всички читатели с отношение към психотрониката.

Можете да изтеглите ПРЕДГОВОР и ИЗВАДКА от книгата.

Posted in 04.Книги, статии и филми | Tagged , , , , | 6 Comments

Хипнозата като средство за комуникация

ХИПНОЗАТА  като  СРЕДСТВО  за  КОМУНИКАЦИЯ

Въпреки че, хипнозата е известна от дълбока древност, съвременният човек малко знае за нея, няма представа за възможностите и постиженията в тази област.Това което се знае в голямата си част, е изопачена представа получена от филми или художествена литература.В общи линии представата за хипнотизатора е като злодей, който манипулира пациента – жертва с цел да го превърне в същество, безропотно изпълняващо волята на хипнотизатора – господар.
Това е напълно погрешна и изопачена представа.С няколко изречения ще проследя развитието на съвременната хипнотерапия.
Терминът „хипноза” е използван за първи път от английския лекар Джеймс Брайд в труда си Неврохипнология – 1853 г.Д-р Брайд използва термина „hypnos” от гръцки което значи “сън”.По късно д-р Брайд разбрал грешката си, а именно че хипнотичното състояние и съня не са равнозначни.Той се опитал да въведе термина „моноидеизъм” като термин характеризиращ състоянието на хипноза и транс.Но думата „хипноза” вече била приета от учените и се разпространила сред обществото.Така тя се използва до днес.
Състоянието на транс и екстаз са известни на хората от древността.Шаманите, египетските жреци и всички представители на религиозните общности са го използвали.За това свидетелстват източниците от античността : египетските посвещения в жречески сан, Оракулите в древна Елада, мистериите на Орфей, и т.н.Ако обърнем поглед към най – разпространените религии : християнство, мохамеданство, юдаизъм, будизъм ще видим, че те широко използват трансовото състояние.Техниките за въвеждане в транс са различни и разнообразни, сред тях са : продължителен пост, бдение, молитва, медитация, съзерцание, ритуален танц, специална техника на дишане – йога, поглъщане на халюциогенни растения и др.До края на 18-ти век официалните християнски църкви преследват и заклеймяват всяка проява напомняща древните езически култове.
За западния човек хипнозата е преоткрита от виенския лекар Франц Месмер през 18 век.Той развива теорията за космически флуид, който хипнотизатора предава на пациента си и по този начин го въвежда в лечебно трансово състояние.Сеансите на Ф.Месмер били пропити с мистика и били много зрелищни.На тях той събирал над 30 души с общи заболявания, които били навързани един за друг с въже.Месмер минавал и докосвал последователно пациентите си със стъклена пръчка.Независимо от грешките в теорията си Ф.Месмер допринесъл за разпространението на психотерапевтичните техники.Привлякъл вниманието на западните учени и лекари и по този начин хипнотерапията се развила, за да достигне до съвременното състояние на призната лечебна техника.
Сред дългия списък на учени и лекари има и български имена, които са допринесли за развитието на хипнотерапията.Това са д-р Чолаков и д-р Лозанов – разработил програми за обучение на чужди езици под хипноза.За съжаление в практиката на българските лекари, хипнозата е все още малко познат и екзотичен метод.А достиженията на д-р Лозанов не се приеха и доразвиха от следващите поколения български психолози и психиатри.

Няма да крия, че моите познания в тази област бяха на нулево ниво до 28.04.2003 г.До тази дата не бях чел, нито бях присъствал на хипнотичен сеанс.На 28 април 2003 година за първи път в живота си станах свидетел на хипнотичен сеанс.
Сеансът водеше д–р Иво Величков от Асеновград.
„Пациентът” беше Ценко Симеонов също от Асеновград.
Сеансът засне с видеокамера Емил Доцов, ТВ режисьор.
На сеанса присъстваха Зорница Богданова и аз, Валентин Хаджимитов.

Причината да се осъществи този хипнотичен сеанс бяха два странни черепа намерени в Родопите.По-точно вторият череп, намерен на хълм край Асеновград от Ценко Симеонов.По стечение на обстоятелствата, аз участвах в изследванията, които имаха за цел да изяснят произхода и принадлежността на тези два черепа.Тъй като в Емил Доцов и мен се породиха съмнения в достоверността на историята за намиране на втория череп край Асеновград , се роди идеята за хипнотичния сеанс.Двамата с Емил Доцов предложихме на Ц.Симеонов да разкаже под хипноза къде и при какви обстоятелства е намерил черепа.Възможните варианти бяха два :
- разказът под хипноза да съвпадне с „будния” разказ на Ц.Симеонов
- хипнозата да опровергае и отрече историята разказана в „будно” състояние от Ц.Симеонов
Бързам да кажа, че Ценко прие идеята за хипнотичен сеанс веднага, без никакви колебания или уговорки.Сведенията които той даде под хипноза, изцяло съвпаднаха с „будния” разказ.Дори се появиха подробности, които той просто бе пропуснал или бе забравил.
Самият сеанс се проведе от д-р Величков в „движение” без никаква първоначална подготовка от която и да е страна.Целта на сеанса бе, потвърждаване или отричане историята на Ц.Симеонов.Повтарям отново, че сеансът изцяло потвърди „будния” разказ на Ценко.За провеждане на сеанса д-р Величков не бе подготвил предварително никакви въпроси.Ние само му дадохме насоката, а имено да изясни обстоятелствата при които бе намерен Асеновградския череп.През целия сеанс д-р Величков се придържаше към тези указания.
Това което изненада мен, както и всички присъстващи на сеанса бе появата на „нови действащи лица”.Целта на настоящето изложение е да дам повече информация за тези „неканени” участници в хипнотичния сеанс.Пълният текст на сеанса е отпечатан в книгата „Извънземни в Родопите”.Но в книгата няма подробности и коментари без които външен наблюдател като читател или зрител трудно би разбрал същноста на явлението.
Ценко бързо изпадна в транс.Опитният д-р Величков успя за 6-7 минути да въведе пациента си в хипнотично състояние.В началото Ценко говореше от 1 лице ед.число.След няколко отговора той без видима външна причина започна да говори от 1 лице мн.число.Тази промяна той извърши на няколко пъти по време на сеанса.
Лицето или по точно разумното същество с което влязохме във връзка се представи с името Ел Хор.Без съмнение то бе високоинтелигентно същество, а изразите които използваше, чувствително се отличаваха от стила и речника на Ценко.Или казано по друг начин, ако Ценко отговаряше на тези въпроси то той нямаше да използва тези думи и изрази.По време на сеанса на няколко пъти ролите се размениха, Ел Хор задаваше въпроси, а д-р Величков трябваше да отговаря.От разговора между двамата стана ясно, че сме влезли във връзка с представители на високоразвита извънземна цивилизация.Тя следи развитието на хората от стотици хиляди години (не бе уточнено колко).Те смятат, че нашето земно развитие върви много бавно, а етапът на който се намира земната цивилизация е за тях ниско еволюционно ниво.За сега те не планират официален контакт с нас Земляните, нито се стремят към физически контакт.Причината е в страховата бариера и ниската възприемчивост у хората.Контакти се осъществяват с отделни индивиди т.н. контактьори или „възприемащите” (термин използван от Ел Хор).Те се подготвят за бъдещата „Нова Земя” този израз бе използван от Ел Хор.
Свръхцивилизацията строго контролира информацията на контактьорите, тя не позволява изтичане на „излишна” информация, като прибягва дори до изтриване на чавешка памет в случай на необходимост.Ел Хор каза че са добронамерени към хората, но няма да ни позволят да разрушим Еко системата на планетата Земя с неразумната си дейност.Тази цивилизация е оставила „хиляди знаци” за съществуването си и присъствието си на Земята, но ние хората не улавяме тези знаци.На въпроса на д-р Величков „Кои са тези знаци?”, буквалният отговор бе „Няма време да разясняваме в този сеанс.
Използвайте рационално времето на сеанса”.Като цяло контактът премина в разговор по общи теми.Не можеше да бъде друго, тъй като никой от нас не бе очаквал и на бе подготвен за подобен контакт.
Сеансът продължи общо 30 минути, тук се включва времето за въвеждане и извеждане от транс.Той бе прекъснат от Ел Хор с думите „Свърши ви времето!”След сеанса „пациентът” бе чувствително изтощен и отпаднал.Ръцете му бяха студени и обезкървени.Тем
пературата в стаята бе около 24°С, а вън бе почти лятно време.

Предполагам , че Ел Хор прекъсна сеанса по причина физическото състояние на Ценко Симеонов.Той изгуби много физическа и психическа енергия по време на този сеанс.
Естествено че този сеанс ми направи силно впечатление.Той отговори донякъде на въпроса за Асеновградския череп, но породи множество нови въпроси.Предполагам, че подобни въпроси ще възникнат у всеки, който се запознае с текста или с филмовия материал на сеанса.

Кой стои зад отговорите от името на Ел Хор?

Дали това беше подсъзнанието на Ценко Симеонов, който искрено вярва в присъствието на извънземни цивилизации тук на
Земята или това бе действително контакт с представители на извънземна цивилизация?

За да се даде еднозначен и категоричен отговор, според мен е необходимо да се проведат серия сеанси, с Ц.Симеонов и с други изявени контактьори като им се задават многократно едни и
същи въпроси.Въпреки, че и аз вярвам в съществуването на свръхцивилизации и в присъствието им на Земята, не мога да твърдя че този сеанс е неоспоримо доказателство за съществуването на извънземни същества тук на Земята..

Скоро след този сеанс, аз заминах за няколко години на работа в чужбина.Житейските ни пътища с Ценко се разделиха.След сеанса с д-р Величков, той не се е подлагал на друг.
Аз поддържам връзка с него, главно по телефона.Историята с Асеновградския череп няма развитие, Ценко не е намирал след това други предмети със странен произход.
По късно във времето имах няколко срещи с д-р Величков в София, като желанието ми бе да проведем няколко нови сеанса с Ценко и с мен.Докторът декларира съгласие но по разни причини те не се осъществиха.Тук ще вметна, че д-р Величков ме свърза с д-р Венци
слав Стоев който също използва хипноза като лечебен метод.Д-р Стоев проведе един сеанс с мен.Сеансът е заснет с видеокамера.
С това се изчерпва моя опит в хипнотичните сеанси.Въпреки скромния ми опит, аз смятам че хипнозата е един прост и ефикасен начин за осъществяване контакт с извънзем ни цивилизации.За да се постигне обаче положителен резултат е необходим екип вкллюч ващ няколко души а именно :

- опитен хипнотизатор
- един или няколко изявени контактьора
- записваща аудио или видео техника
- подходяща обстановка, кабинет студио или енергийно място

Всичко това предполага организирана, системна работа, а не спорадични еднократни действия.
Лично аз ще се радвам ако сред читателите има хора готови да подкрепят тази идея и заедно да работим в тази насока.Хипнозата е прост, но ефективен метод за разлика от скъпите програми с радио телескопи ,поглъщащи стотици милиони долари, големи материални,
финансови и човешки ресурси.Според мен няма нужда да търсим следи от разумен живот в дълбините на необхватния Космос.По добре да съсредоточим усилията си тук, на Земята.Или както казваше един мой приятел – художник „Най-трудно намирам предметите които търся , когато се намират в собствения ми джоб.”
Аз съм дълбоко убеден в съществуването на Висш Космически Разум.Убеден съм , че представители на този Разум – Извънземни Свръхцивилизации са посещавали и посещават Земята.Сигурен съм, че те са изградили свои бази, където са монтирани апаратура и устройства за наблюдаване и контрол на Екосистемата Земя.Разбира се всичко това за сега е невидимо и недостъпно за човека Homo Sapiens, от петата раса.Това не са само мои голословни твърдения.Като човек притежаващ свръхсетивни способности, аз мога отговорно да заявя  че информацията която получавам по свръхсетивен път потвърждава тези твърдения.Информацията на други сензитиви с които съм във връзка от други градове на България говори, че Висшия Космически Разум подготвя прехода на човешкия вид към следващия по-висш еволюционен етап на развитие.Подготвя се появата на шестата раса, която ще замени съществуващата сега пета – арийска раса.Космическия Разум работи активно върху промяната на човешката ДНК.По този начин се подготвя човека от шестата раса, който ще бъде приспособен да живее в условията на предстоящите климатични и геологични промени на Земята.Климатичните промени на които сме свидетели са в резултат на намесата на Космичексия Разум.Действиятя на човек , парниковия ефект, замърсяването и т.н. са фактори игр
аещи несравнимо по малка роля от процесите протичащи в Земните недра.Тези процеси се контролират и управляват от този Висш Разум.
За съжаление хората са само пасивни наблюдатели на тези процеси.Поради ниското ниво на съзнание, ограничените познания за материята и непредвидимостта на човешките реакции Висшият Космически Разум не допуска намесата на човека в тези процеси.Само отделни човешки представители получават оскъдна информация в тази област.

Тук е място да кажа, че усилията за връзка с извънземни цивилизации не са самоцел.Те не са за развлечение на ексцентрични маниаци.
Всяко усилие в тази посока е оправдано и има смисъл, когато цели обогатяване знанията на човечеството, преодоляване на научни или технически проблеми от общочовешко значение.
Ако контактите с извънземния разум имат користни, егоистични цели, едностранно решаване на расови, икономически политически и т.н. проблеми за облагодетелстване едни групи хора за сметка на други, тези контакти са обречени на провал.Те няма да донесат добро и на „контактьорите”.
Изхождайки от скромния си опит, два хипнотични сеанса, както и от своята свръхсетивност, смятам че има смисъл работа в тази посока.Смятам, че могат да се сформират екипи за контакт със свръхцивилизациите.Те трябва да работят целево в научната, техническа, историческа и др. области.Ако в екипите има учени от дадена конкретна област, това само ще подобри резултатите.Не трябва да се очакват чудеса и бързи сензационни резултати.Висшите
цивилизации добре преценяват нивото на съзнание на съвременния човек.Те бавно, но методично подготвят човечеството към следващия по-висок етап на развитие.Тук действа законът за постепенното еволюционно развитие.
До колко ще успеем да се включим в някоя от земните програми на Висшия Разум, зависи само от самите нас.От нашите усилия и постоянство.Представителите на Висшите Свръхцивилизации като правило са добронамерени към хората.Но разликата в законите по
които се развива земната цивилизация и Космичните закони е толкова голяма, че хората възприемат действията на Космическия Разум като агресия, когато не могат или не желаят да се развиват по космичните закони.Висшият Космически Разум няма да допусне унищожа
ване на Земната цивилизация.Каквото и да е бъдещето на Човечеството, рано или късно то ще осъзнае връзката си с Висшия Космически Разум и тя ще се осъществи.Но до осъществяването на тази връзка има много, много дълъг път.
А ние, уважаеми читатели можем да бъдем доволни ако поне с няколко крачки скъсим дългия звезден път на човечеството.

август 2008 г. Банкя – София                              инж.Валентин Хаджимитов

Списък на използваната литература :

1. Иво Величков – ”Хипнозата”, издателство ”Лик”,София 2001 г.

2. Уилям Хюит – ”Хипноза”, издателство ”Аратрон”, София 1996 г.

3. Валентин Хаджимитов – ”Извънземни в Родопите”, издателска къща ”Синергия”, София 2003 г.

Posted in 09. Разни теми | Leave a comment

Хира Ратан Манек – използва слънчева енергия за храна

Слънчево хранене и феномена “ Хира Ратан Манек“

Хира Ратан Манек

Хира Ратан Манек вече осма година се храни само и единствено със слънчева светлина. Понякога разнообразява менюто си с чаша чиста вода. Тялото няма необходимост от нищо повече, доказа Хира Манек и светът, макар и бавно, започва да вярва в това. Просто защото Манек и сподвижниците му са живи и се чувстват отлично.
Името „феномен ХРМ“ принадлежи на учени от НАСА, заинтересувани от диетата на индийския гражданин. НАСА го кани, за да провери и изследва тази способност на тялото, заради възможността астронавтите да преминат на слънчева диета. При дълги космически полети храната е огромен проблем, докато водата може да се регенерира и използва постоянно.
Светът знае за Манек не от вчера. Още докато живее в щат Керал той започва експериментите през 1992 г. През 1995 г. отива на поклонение в Хималаите и когато се завръща, престава да се храни. Жена му Вилма казва, че всяка вечер той гледа в слънцето без да мига по един час. Поетата енергия е единствената му храна. Понякога пие чай, кафе или някаква течност.
Когато пристига в САЩ, научните екипи се убеждават, че индиецът наистина оцелява без храна. Изследванията се водят от д-р Патъл от Джеферсъновия университет. Резултатите доказват, че всички процеси в тялото на Манек са нормални.
Въпреки че не сме растения, които трансформират слънчевата енергия в храна, Манек доказа, че можем да го правим със същия резултат. Той казва, че ние живеем за сметка на вторичната слънчева енергия, която поемаме като се храним с растения. Това, на което трябва да се научим е да поглъщаме тази енергия направо от първоизточника.
Манек е роден през 1937 г. и е инженер. Кариерата му е успешна. Но идва момента, когато усеща пълната безсмисленост на стремежа към материалното. През 1962 г.попада в ашрама на Шри Ауробиндо в Пондичери. Ученичка на Ауробиндо, продължаваща дейността му след неговата смърт му предава посланието: “ Ти трябва да донесеш на земята слънчевата енергия, за да помогнеш на Висшия Разум да докосне всяко тяло“. По-късно се среща с Учител, който го избира сред тълпата, за да му каже същото, което вече му е предала ученичката на Шри Ауробиндо.
Въпреки това Манек дълго не знае какво да прави. Той ходи бос по земята, стои на слънце и прави всичко, което би могло да помогне на намерението му. Неочаквано забелязва, че апетитът му видимо е изчезнал и че не се нуждае от храна, а енергията му се е повишила няколко пъти. Тогава идва откритието, че слънчевата енергия трябва да попадне в тялото. Как? През очите. Той започва стъпка по стъпка да приучава очите си да гледат право в слънцето.

Експериментът

Лекарите, към които се обръща за помощ са заинтересувани. Манек жертва година от живота си, когато започва да работи с научна група в Гуджарат. Решено е да гладува 365 дни, но експериментът продължава 411 дни. Това не е първото му гладуване. Вече го е правил за 211 дни, когато е загубил 41 кг от теглото си, но не губи мускулна маса. Сега, след гладуването от 411 дни, нивото на кръвната захар е в норма, както и всички останали физиологични показатели.
Неврологът д-р Судхир Шах, който ръководи уникалният експеримент следи постоянно Манек. Наблюдава го денонощно медицински екип, който не го оставя сам и за минута, денем и нощем. Манек е изолиран в отделно помещение, до което близките му нямат достъп.
Експериментът завършва на 14 февруари 2001 г. За изтеклото време Манек е пиел само гореща вода между 11 сутринта и 16 ч. следобед. На 401-я ден от гладуването си той изкачва планината Шатрунджа само за половин час.
Настъпва най-сложният за медиците момент – те трябва да намерят обяснение. Всичко това не се случва в Хималаите или в някой ашрам, а в съвременна клиника на голям град, пред очите на лекари, журналисти и учени.
Досега се смяташе, че при дълго гладуване тялото изчерпва първо карбохидратите, после в урината се появяват кетони. Протеинът се изгаря. Организмът изяжда всичките си запаси, но още преди това човек става мрачен и раздразнителен, нарушени са логиката и мисленето му. Всички жизнени параметри намаляват и след 8-10 седмици е заплашен животът на тялото. Манек опровергава това. Той е с добро самочувствие, интелектът му е съхранен, не изпада в депресия.
Какви са обясненията? Религиозната мотивация е важна, но физиологията не й се подчинява винаги. Манек не е генетично различен от другите. Изводът: очевидно той успява да се храни със слънчева енергия.
При хроничната адаптация към гладуване – 16-30 денонощия метаболизмът силно се забавя. Клетките получават само кислород и вода. Центровете на глада в мозъка са потиснати и активират центровете на ситостта. Човек се приспособява и може да извършва нормална дейност, изразходвайки 500-600 калории.
В случая Манек получаваната през очите слънчева енергия захранва и изхранва цялото тяло. Като ретланслатор служи епифизата – жлезата при „третото око“. Нейната активация дирижира цялата ендокринна система. Чрез мелатонина тя регулира биоритмите, циклите на сън и бодърствуване, забавя стареенето. Епифизата намалява растенето на тялото и забавя метастазирането на някои тумори. Чрез серотонина тя участва и в психическата дейност и е пряко отговорна за екстрасензорните възприятия. Тази крехка жлеза е с обичайни размери 6 на 8 мм. Но когато сканират Манек неговата епифиза е с размери 8 на 11 мм. При този 66-годишен мъж тя е голяма колкото при 20 – годишните.
Размерът сам по себе си не говори за хиперфункция, тя се установява чрез нивата на мелатонина и серотонина, които при Манек са в норма.
Кожата също събира енергия. Акупунктурните точки са антени, които се активират чрез акупунктура и акупресура, чрез въздействието на слънцето. Приемат я пръстта, водата, растенията, животните. Когато ходите боси вие събирате в себе си от тази енергия. Тя се натрупва неясно къде, но има хипотези, че се складира в продълговатия мозък.
Д-р Судхир Шах казва в интервю: „Това, с което се сблъскваме в този момент засега не е стопроцентов научен факт, а само разработка на хипотеза. Ние предполагаме, че празният стомах е нещо, с което може да се свикне напълно.“ При адаптирането към глада се активира мозъчен участък, който е отговорен за парапсихологическите способности. Проявява се шесто чувство и организмът започва да се саморегулира. Нито хипоталамуса, нито хипофизата или продълговатия мозък претърпяват някакви промени. Глада не прави човек по-глупав, а го превръща в свободна творческа личност.
Манек казва, че той е достигнал интуитивно до това знание, което както повечето важни за нас тайни, е забравено.

Практикум

Слънчево захранване

Кой може да практикува „феномена Манек“?
Всички, които искат. Няма ограничения за възраст, за раса или религия. Не е необходимо рязко преобръщане в обичайния начин на живот, нито изтощително гладуване – тази опитност ще дойде от само себе си. Вече над 25 000 човека по света се хранят само със слънчева енергия. Мнозина вече са разбрали нейните предимства.
. През първия ден гледайте в слънцето 5 секунди, през втория – 10, на третия – 15 и т.н. Особено важно е да не измъчвате очите, за да не повредите зеницата.
. Още по-важна е вътрешната ви нагласа. Мислено си повтаряйте как слънчевите лъчи навлизат през очите ви, оттам в мозъка и после в цялото тяло. Помолете светилото да ви даде енергията си, за да бъдете здрави и хармонични.
. В слънчевата светлина са всички аспекти на дъгата и вие приемате едновременно свето- и цветотерапия. Ако някои от цветовете на енергията не достигат на тялото, те ще бъдат мигновено попълнени.
. Вярвайте, че болестите ще изчезнат, а космическата енергия храни тялото и регулира процесите в него. Преодолейте страховете от болест и смърт, от мъглата на бъдещето. Менталните нарушения – стреса или депресията – ще изчезнат. Ще се стопи напрежението и страха за решението на важни до този момент за вас жизнени проблеми. Ако такава е била целта ви – не удължавайте времето, в което ще приемате слънчевата енергия. Ако искате да вървите напред – продължавайте с по няколко секунди всекидневната си терапия. След шест месеца или 180 дни вече ще можете да гледате без напрежение в слънцето по 15-20 минути. За това време физическите болести ще изчезнат напълно.
. След като преодолеете 15-минутната бариера за гледане в слънцето, ще започнете да усещате, че апетитът изчезва. Това е победа над чувството за глад, а не негово потискане. Когато ще можете да съзерцавате слънцето по 30-35 минути мозъкът ще започне да съхранява слънчевата енергия и да се храни с нея. Още на 270-я ден или на третия месец ще можете да се взирате в слънцето по 44 минути. ТОВА ВРЕМЕ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕВИШАВА!
За този период потребността от храна ще изчезне напълно и няма да ви мъчи чувството за глад, което ще премине само. Ще откриете нови възможности – способност за ясна визуализация на образи или състояния, виждане на аури и вътрешни състояния. На този етап можете да спрете ежедневното взиране в слънцето, защото енергията вече се е натрупала във всяка клетка. Когато клетките са заредени, редовните сеанси не са необходими, те могат да станат периодични.
Някои предпочитат да тичат боси под слънцето за 40-50 минути дневно. Те усещат освобождаване от вътрешния дискомфорт и пълна свобода, психосоматичните болести изчезват като кошмарен сън. Около тялото ви се образува енергийна корона. Под нейното въздействие ще отстъпват всички болести, а ще имате осигурена енергийна защита. Дори най-силният враг няма да е в състояние да ви навреди.
Манек казва, че ние губим огромно количество енергия, за да храносмиламе. Ако не дъвчехме всичко и запазвахме вътрешната си хармония, потребностите от енергия значително намаляват. Само в Индия вече има над 20 души, които не се хранят поне от 5 години. Неколцина други не го правят от 20 и повече години. В целия свят числото им надвишава 200.
Мерки за безопасност
- Не увеличавайте визуалният контакт със слънцето с повече от 10 секунди дневно.
- Не превишавайте нормата от 44 минути и не гледайте в слънцето по-дълго.
- Периодично посещавайте очен лекар, за да пропуснете опасността от някакви усложнения.
Манек смята, че когато гледате в слънцето, трябва да стоите боси върху земята. Не върху бетон или камъни и дори не върху трева, а просто върху гола земя. Може да се стои върху пясък или върху прашен път, но не върху балкон. Трябва да сте боси.
Мястото, където приемате слънчевата светлина не трябва да попада в сянка. Ако сте на открито пространство, прекарвайте по час навън веднага след разсъмване или в последния час преди залез.
- Не гледайте в слънцето без да сваляте поглед от него. Достатъчно е само да поглеждате в него и да запазвате визуалният му образ в съзнанието си. Отпуснете се до състояние на релаксация.
- Ако възникнат очни проблеми, Манек съветва да преминете на друг режим – да гледате директно в слънцето 1 сек., после да затворите очи и да го наблюдавате с „третото око“, чакра Аджна. Когато мисленият образ изчезне, отворете очи и погледнете в слънцето отново. Правете го докато мисленият образ на слънцето не се запазва 5-6 минути. За това време и медицинските очни проблеми ще изчезнат и вие ще преминете към нормалната практика.
За Манек дългият пост има не само научно, но и религиозно значение. “ Ние не използваме дори 10 процента от възможностите на мозъка си. Когато му обезпечим енергийна храна, нашите способности ще нараснат силно. Всъщност разширеното и просветлено съзнание означават 100 процентно използване на мозъка ни.“
Докторът по медицина от Филаделфия Маури Д. Пресман пише, че за човечеството са се появили надежди за излизане от старите граници. Надежди да управляваме телата и мозъка си чрез магнитната и слънчевата енергия. Тази нова опитност ще ни превърне в нова раса, по-съвършена в духовен и физически смисъл. Ще отпаднат необходимостите от скалпел и химически медикаменти, войните, които винаги се водят за територии, върху които се отглежда храна и имат петрол ще станат безсмислени. Ние ще имаме повече време и мотивация за духовни победи и контакти с други светове.

юни 2009 г.
по материали от интернет

Хира Ратан Манек посети България

Видеозапис на лекцията изнесена от Хира Манек в София на 15.07.2009 в Музея „Земята и хората“.

Индиецът Хира Ратан Манек (ХРМ), човекът който може да живее години без храна, захранвайки се само от слънчева енергия, посети България.
Организатори на посещението са Йога студио „ОМ” и клуб „КОСМОС” от гр.Пловдив. В програмата на Х.Манек бяха включени лекции в големите градове Варна, В.Търново, Пловдив и София.
Изказвам моята лична благодарност на организаторите за възможността да видим и се запознаем с този уникален „слънчев” човек.
Успях да посетя лекцията на Хира Манек в София.
Лекцията бе изнесена на 15.07.2009 г. в сградата на музея „Земята и хората” (нямам информация как са протекли срещите на ХРМ в другите градове).
На срещата присъстваха около 1000 души (по моя преценка).Този голям интерес предизвика известно объркване в организаторите и администрацията на музея, но те реагираха бързо и разрешиха на слушателите да се качат на втория етаж.По този начин всички имаха възможност да видят и чуят феномена Хира Ратан Манек.
Като цяло лекцията повтори информацията публикувана в Интернет.Нямаше нещо ново и отличително от вече изнесената информация.Това което ми направи впечатление, бе че ХРМ няколко пъти подчерта, че техниката за гледане в слънцето („слънчоглед”) има за цел да подобри физическото и психическото здраве на практикуващия.Това е своеобразен „слънчев пост” за подобряване на здравето, както и да отключи скритите възможности в мозъка на човека.Целта на техниката „слънчоглед” не е да се спре приемането на храна.
Друго по-интересно бе това, че според ХРМ гледането в слънцето не влошава зрението.
Тъкмо обратното, практиката показва, че зрението се подобрява  (при спазване метода на ХРМ).Намаляват се диоптрите, или напълно се свалят очилата.Някои очни заболявания могат да се лекуват чрез техниката „слънчоглед”.
Хората, които не издържат на слънчевите лъчи, могат да практикуват „слънчоглед” като си поставят превръзка от бял плат на очите.Може да се ползват също очила от черен картон с пробити множество малки отвори (от игла) през които може безопасно да се гледа в слънцето.
Индиецът говори за „слънчева вода” която може да се използва като допълнително средство за „слънцелечение”.Просто питейна вода се поставя в съд от прозрачно, безцветно стъкло на слънце.Когато водата в съда се загрее, тя вече е „заредена” и може да се пие.Деца до 15 г., бременни жени и възрастни хора могат спокойно да практикуват техниката „слънчоглед”, но с ограничения във времето.
Лекцията продължи повече от 1 час.Хира Манек говори през цялото време, без да чете. Думите му се превеждаха от професионална праводачка в симултанен превод.
След лекцията ХРМ отговори на десетина въпроса, зададени от публиката.Когато въпросите свършиха, около ХРМ се образува кръг от хора, които му задаваха директно нови въпроси.Успях да се приближа и да го снимам.
Въпреки , че Манек бе говорил повече от час и половина, той изглеждаше бодър и във добра форма.Сух, стегнат възрастен мъж (72 г.) той не показваше следи от умора или напрежение.На въпроса ми „Какво става със съня при продължително практикуване на техниката „слънчоглед”? индиецът отговори, че той спи нормално и няма проблеми със съня.Хира Манек спи около три часа в денонощието.
В заключение ще кажа, че Хира Ратан Манек е един уравновесен човек.Той искрено желае да сподели своя опит с хората от цял свят.Слънчевият човек прави това съвсем безплатно, както слънцето свети за всички и дарява светлина и живот, така и слънчевият феномен Манек смята за свой дълг да сподели опита си със света.
За мен това е един жив човек дошъл от бъдещето.Един човек от бъдещата шеста , а зещо не и от седмата раса ?

„Всичко е светлина, ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна . . .
Хиляди години могат да минат, но хората ще се хранят със светлина.Това ще бъде един голям успех.Аз мисля, че едва след 2100 година, може да се създадат условия да се храни човек със светлина . . .”
Учителят Петър Дънов „Живият хляб” 1932 – 1933 г.

юли 2009 г. София                                               текст Администратор

Хира  Манек  в  България  за  втори  път

Манек в София

Лекция на Манек в София 27.07.2010 г.

Лекция на Манек в София 27.07.2010 г.



Posted in 03.Хора феномени | Tagged , , , , | 42 Comments

Ванга

Картина на изстрадания живот на Ванга описана от племенницата й Красимира Стоянова

Ванга е родена на 31 януари 1911 г. в гр. Струмица, Югославия, в семейството на дребни земеделци. От баща си наследява физическата издръжливост, чувството за справедливост и любов към онеправданите, а от майка си – веселия характер, отношението към ред и чистота, издигнати от нея в култ.
Родила се е два месеца преждевременно, била доста хилава, със залепени за главата уши и залепени пръстчета на ръцете и краката. Никой не знаел тогава дали това дете ще оживее, затова го сложили близо до печката, увито във волско шкембе и непрана вълна, та дано дочака деветия си месец. Една нощ през месец март бебето силно изплакало и вещите „баби” казали на разтревожената майка, че всъщност бебето сега се е родило. И понеже в Струмишкия край имало обичай да не се дава име на дете, за което не се знае дали ще живее, на другия ден, пак според обичая, бабата на детето излязла на улицата и казала на първата жена да каже едно име за новородено момиченце. Жената казала „Андромаха”. По онова време в Струмица много жени носели гръцки имена, но на бабата то не се харесало и тя попитала за име втора жена, която сложила на новороденото името Вангелия – носителка на блага вест. Това име е също гръцко, но в този край то е толкова популярно, че бабата го приела съвсем като „тяхно” и го одобрила.
Бащата Панде Сурчев бил още младеж, когато станал четник и тръгнал да се бори против турското робство. Заловен от турците, бил изпратен с доживотна присъда в турския затвор „Йеди куле” и жестоко инквизиран, без надежда за спасение излязъл оттам през 1908 г., когато „младотурците” обявили Турция за конституционна монархия и новото правителство освободило затворниците. Върнал се у дома, разбрал, че четите не са разтурени, и отново се включил в борбата. Малко след това те се разформировали и всички се върнали по родните си места.
Панде се върнал в родното си Ново село, но вкъщи не заварил никого.
Тогава разбрал, че общината в град Струмица дава изоставени турски къщи и земя на преселници, и решил да отиде и да живее там.После срещнал дребната като момиченце, пъргава и весела мома Параскева и си я харесал за невеста.
Вангелия, нека вече за по-кратко я наричаме Ванга, била едва на 3 години, когато при раждането на второто дете майка й починала. Една година след това – 1915, след като била обявена Първата световна война – бащата бил мобилизиран и заминал да воюва в редовете на българската армия (Първата световна война е обявена през 1914 г., но мъжете от Струмишкия край са мобилизирани и се включили във войната през 1915 г.). Ванга останала при съседката Асаница – много добра и състрадателна туркиня. Близо три години от бащата не дошло никакво известие и съседите решили, че Ванга е останала „кръгло сираче”, когато един ден бащата, отслабнал до неузнаваемост, се върнал жив и здрав.
Заживели отново с Ванга в старата къща, но това не се оказало толкова лесно за бащата. Ванга, вече 7-годишна, била слабо, синеоко и русокосо, но много буйно и своенравно дете. Личало си, че й липсва майчина ласка и строгост.
През това време, в края на войната, в Струмица се установила сръбска власт и новите местни управници въвели строги порядки и различни ограничения. Не били обаче малко онези струмчани, които не разбирали въпросните разпоредби и заживели в страх и безпокойство. С голямо безпокойство живял и Панде, искрено се чудел какъв ли ще е животът на Ванга, когато порасне.
А тя била жива, весела, общителна и децата с голямо удоволствие идвали да играят в техния двор. Любимата й игра била да накара децата да легнат на двора – те били нейните „пациенти”, а тя била докторът и ги лекувала. Късала разни треви и ги налагала с тях по корема. После ги карала да преметат чисто двора – не можела да търпи да е мръсно – и сядала в средата на една рогозка. Децата я заобикаляли, а тя им разказвала безкрайни, измислени от нея истории.
Ванга много обичала да слага всеки предмет на сигурно място. Един ден бащата решил да отиде за риба и помолил съседа си да почака само за секунда, за да си вземе въдиците. Търсил, търсил из къщи, но от тях нямало и следа. Ванга наблюдавала с удоволствие цялата суетня и чак след време попитала баща си какво търси, а после му казала, че въдиците са забодени на шапката му. По същия начин той си търсил и цървулите и въпреки че дълго време обикалял около обърнатия казан, не се сетил, че те са отдолу.
Смятайки, че няма да може да се справи сам и с детето, и с домакинстването, Панде решил да се ожени повторно. Нямал големи изгледи за успех, защото бил беден, вдовец и с дете, но бързо си намерил стопанка.
Танка Георгиева била една от най-красивите моми в града, която си заплитала дългите плитки покачена на стол. Тя била годеница на български офицер, но събитията осуетили предстоящата женитба и за да не бъде посрамена, родителите й набързо и тихомълком я оженили за Панде. Макар и нещастна от този неочакван обрат на събитията, Танка срещнала в лицето на съпруга си добър и работлив човек, а той в нея грижлива стопанка и грижовна майка за детето си.
Занизали се дни на благополучие и разбирателство. Панде бил добър земеделец и грижлив стопанин, затова Лека-полека земята му започнала да нараства и достигнала 100 декара. Даже наемал ратаи през по-усилната полска работа и хората започнали да се обръщат към него с почтителното „чорбаджи Панде”.
Но това благополучие било краткотрайно. „Най-усърдните” привърженици на новата власт не могли да простят на Панде миналото му. Един ден го арестували и повели. После му взели цялата земя. Било през усилното жътвено време, когато хората прибирали хляба от полето. От благополучие семейството изпаднало в крайна мизерия и тя го съпътствала дълги години.
Когато бащата се прибрал от участъка пребит и измъчен, станало ясно, че трябва да се цани някъде ратай, за да може да прехранва семейството си, което се било увеличило. През 1922 година Танка родила момче, което нарекли Васил. Бащата станал овчар в село Босилово, а после в село Дабиля. Овчар, ратай и последен бедняк останал до края на живота си.
Вкъщи останала жена му с двете деца – Ванга и Васил – и Ванга много вещо й помагала в домакинстването. Тя била вече 11-годишна. Бавейки братчето си, измисляла такива игри, че да си играе и тя. Само че от около половин година време си измислила игра, която обезпокоила родителите й… Отвън на улицата пред къщата или на някое по-далечно място в двора поставяла някакъв съд или предмет, после се връщала до къщата, затваряла очи и започвала като сляпа с опипване да се движи и да търси предмета. Упорито, отново и отново си играела така на „сляпа” и заплахите и забраните на близките не можели да я спрат
През 1923 година семейството се преместило в Ново село при брата на Панде – Костадин. Той бил станал заможен, оженил се, но нямал деца и като разбрал в какво тежко положение е изпаднало братовото му семейство, решил да ги повика при себе си, за да гледат заедно добитъка и за да не гладуват в Струмица. Приел.
Като най-голяма, вече 12-годишна, Ванга имала задължение всеки ден да ходи с магарето до кошарите извън селото и в два гюма да донася млякото. В един летен ден тя се връщала към селото с две свои братовчедки и трите момичета решили да се отбият до Ханската чешма, която се намирала в полето, но била наблизо до пътя. И как станало, никой не разбрал…
Изведнъж се извила страшна буря. Небето притъмняло и, задухал ужасяващ вятър, който чупел клоните на дърветата, изтръгвал младите фиданки и заедно с буци пръст ги запращал далече в полето. Вдигнал се огромен прашен стълб до небето. Прах, буци пръст, клони и листа се смесвали в невъобразима вихрушка, която смразила онемелите от ужас момичета и повалила двете братовчедки близо до чешмата, а Ванга изблъскала на около два километра навътре в полето, чак в местността Търнака. Колко време е продължила тази буря? Никой вече не си спомня. Но когато потърсили Ванга, едва я открили в една нива, затрупана с пръст, камъни и клони. Била като обезумяла от страх, но много по-страшна била жестоката болка, която прорязвала напрашените й очи и тя изобщо не можела да ги отвори. Когато я отвели вкъщи, всички се мъчели да облекчат мъките й, плискали я с вода, промивали очите й с отвара от билки, но нищо не помагало. Обърнали се към разни баячки и знахарки, давали й „баяни и светени води”, правили й компреси, мазали я с мехлеми, но и те не донесли облекчение. Само до вечерта очите й се напълнили с кръв, а по-късно заедно с ирисите побелели.
Отчаяният баща решил веднага да се върнат в Струмица и да потърсят лекар. Всъщност в Ново село те стояли много малко, около три месеца, не били кой знае колко добре и като че ли били дошли само за да заболеят очите на Ванга.
В махалата бързо се разчуло за нейното нещастие и през целия ден идвали съседки, които препоръчвали разни билки и мехлеми, разказвали какви ли не случки за излекувани с тези билки, но всъщност го правели само от съчувствие, защото никой не знаел ефикасно средство за такова заболяване.
Завели Ванга на лекар и той казал, че положението е сериозно, защото възпалението се увеличава и трябва да се направи спешна операция, за да се спасят очите. Но трябвало да намерят много пари…
За кратко време направили в Скопие две операции – за едната бащата намерил пари, а другата я направили по бедност, безплатно, но и двете били неуспешни. Спуснало се „перде” на очите й. Препоръчали на бащата трета операция в Белград и той се съгласил. Определили датата и казали, че за тази операция трябва да платят 5000 динара (около 500 лв.), доста голяма сума за тогавашното време.
Бащата бил съкрушен, защото не знаел откъде и как да осигури тези пари. Той бил много беден, а и съседите не били по-заможни от него и затова никой не можел да му даде необходимата сума. Тогава помолил бившата си тъща да му помогне. Тя била заявила, че една от нивите ще завещае на внучката си Ванга. Панде поискал от нея да продаде тази обещана нива и да осигури парите за операцията. Но след смъртта на дъщеря си – Вангината майка – отношенията между тъща и зет силно се били влошили и бабата отказала категорично да помогне.
Тогава бащата започнал да продава, но какво можел да вземе от оскъдната покъщнина. Продал шевната машина, останала от първата му жена, продал и единствената овца, която гледали вкъщи, и повече нямало какво да се продава. Намерил отнякъде и още малко пари и едвам събрал половината сума, а датата наближавала.
Ден преди операцията изпратили Ванга за Белград с един съсед, който бил по-заможен и отивал при сина си на гости. Въпреки че много искал в този тежък момент да бъде до Ванга, бащата не заминал, за да не харчи за път от недостатъчната и без това сума.
Когато съседът, казвал се Панде Пайвански, спретнат и добре облечен господин, завел Ванга в болницата, изглеждало като че ли богат роднина води бедната си родственица и час по-скоро иска да се отърве от нея. С такова впечатление останал и лекарят, който на другия ден трябвало да извърши операцията. Като видял колко пари му дава придружителят, се ядосал заради неговото скъперничество, повикал вечерта Ванга в лекарската стая и й казал: „Девойко, утре ще те оперирам, но парите, които е изпратил баща ти, са наполовина, затова ще ти направя „половин” операция. Като ми донесете нужната сума ще те оперирам както трябва!” Мисля си, че тези думи са били само моментен изблик на гняв.
Когато се завърнала вкъщи, Ванга виждала, макар и съвсем слабо. Лекарят й казал, че има нужда от силна храна, чистота и спокойствие, за да се възстанови. Разбира се, тези съвети останали само като пожелание, защото животът на семейството си течал както преди в оскъдица и мизерия. През 1924 година се родило и друго дете – момче, което нарекли Томе – и беднякът Панде тръгнал отново да работи като ратай по селата, за да изхранва някак си петчленното си семейство. Жена му, доколкото й позволявали силите, работела на полето, а Ванга наглеждала двете си братчета и домакинствала.
Лошите условия за живот скоро си казали тежката дума. Отново се спуснало „перде”, за нова операция и дума не можело да става и след малко време тя напълно ослепяла. Този път завинаги.
Отчаянието било пълно. По цели нощи Ванга плачела и молела Бога да стане някакво чудо и тя отново да прогледне, но чудото все не идвало. Изминали месеци и тя не можела да се примири, че е в тежест на семейството и с нищо не може да помага, но стояла безпомощна и не знаела как да намери изход от това положение.
Един ден съседи посъветвали бащата да направи постъпки в град Земун, където имало дом за слепи, и да изпрати Ванга там. Ако не друго, поне нямало да гладува, защото се говорело, че там се грижат добре за нещастните деца.
През 1925 година получили известие от дома, че ще приемат Ванга. Тя била вече 15-годишна. Когато разбрала, че ще заминава, до сутринта не мигнала от вълнение. Очаквало я неизвестно бъдеще и колко време ще остане в този дом, никой не можел да каже. Може би завинаги! При мисълта, че повече няма да се „види” със семейството си, сърцето й се свило от мъка и все я избивало на плач.
На другата сутрин Ванга се прощавала с къщата. Дребна и слаба, някак странно притихнала, тя „гледала” настъпващата пролетна утрин. Гледала, разбира се, е съвсем условно, по-точно слушала настъпващия ден. Така, слушайки, възприемала света. Зрящите и не предполагат колко звуци се преплитат около тях… Ето лекият ветрец се провира през живия плет и после погалва здравеца, мушкатото и шибоите. По младата трева пробягват котешките лапички, а слънцето се люлее на най-високия клон на сливата. После се плъзва по лицето й. Тази картина се запечатва в съзнанието и, и Ванга я запомня за цял живот.
В дома за слепи в град Земун всичко било ново и интересно. Веднага облекли новата ученичка в униформата на дома – кафява плисирана пола и блуза с моряшка яка. Обули й красиви бежови обувки. Подстригали прилично русите й коси. Ванга била смутена и много щастлива. После скришом дълго опипвала и приглаждала новите си дрехи и се чувствала като царица, защото никога дотогава не е била толкова хубаво облечена.
Режимът в дома бил строг. До обяд учениците имали много сериозни занимания – учили брайловата азбука, преподавали им различни предмети, учили музика… Новата ученичка имала невероятно развит музикален слух и бързо се научила да свири на пиано. Клавишите сякаш не издавали звуци, а й разказвали за дома – за зелените струмишки поля, за синьото небе над Ново село, за двора с пъстрите шибои и здравец, за веселия ромон на река Тракайна, за детството, за близките, за светлината… Колко жалко, че нямали урок по музика по цял ден.
После започвали практическите занимания. Учели момичетата да домакинстват – да плетат, да готвят, да чистят, да подреждат. Практически това не е много сложна работа, но ако човек има очи. Тук слепите момичета трябвало да се научат да „виждат с ръце” – да придобият чувствителни и гъвкави пръсти. Ванга усвоявала всичко с лекота и нямало преподавател, който да не е доволен от нея.
Неусетно се изнизали три години. Ванга станала осемнадесетгодишна девойка, имала много спретнат вид и от слабото й лице се излъчвало спокойствие и удовлетвореност. От известно време и някаква вътрешна радост я озарявала. Тук сред възпитаниците на дома имало един младеж – Димитър от село Гяото, Гевгелийско – и Ванга усещала, че щом чуе гласа му, сърцето й тревожно и радостно трепвало и цялото й лице се обливало в топлина. Младежът също търсел нейния глас и двамата били неземно щастливи, когато били заедно. Един ден той й признал, че я обича, и й предложил да се оженят. Родителите му били богати и нямали нищо против да ги гледат и двамата.
По цял ден Ванга си представяла как ще изглежда като булка с дълга бяла рокля и нежен като дъх воал. Просто не стъпвала на земята от щастие. Изпратила хабер на баща си и зачакала неговата благословия. Занизали се дни на нетърпеливо очакване…
Но един ден през 1928 година вместо очакваната бащина благословия за предстоящата женитба Ванга получила от Струмица известие, което я поразило до смърт. Баща й съобщавал, че тя веднага трябва да се върне у дома, за да гледа децата. През 1926 година Танка родила трето дете – момиченце, което нарекли Любка, а две години след това при раждане на четвърто дете починала.
Така Ванга се простила с първата си любов, с училището, с женитбата и с по-добрия живот. Обратният й път към дома бил – тежък и мъчителен, защото тя много добре съзнавала, че трите години, прекарани в дома за слепи в град Земун, са най-хубавите години от живота й и никога няма да се повторят.
Оттук нататък животът на сляпата девойка е белязан от убийствена бедност и много мъка, но редом с това и с една безкрайна душевна сила, която ще я крепи, за да устоява на всички трудности.
Вкъщи Ванга заварила страшна мизерия. Децата, кое от кое по-малки, били мръсни и болни от недояждане. Брат й Васил бил на 6 години, Томе на 4, а най-малката, Любка, на 2. И сляпата Ванга трябвало да им бъде всичко – и майка, и стопанка на дома, и закрилница. Щом Ванга се прибрала, бащата отново тръгнал да работи по селата като ратай или овчар.
По това време станало чирпанското земетресение, което се почувствало доста осезателно и в Струмишкия край. От силния тътен старата паянтова къща се разрушила и децата на Пан де останали на улицата. Няколко дни след това бащата съградил на отсрещната страна малка къщурка. Направил я от тръстикови стъбла и я измазал с кал. Тази къщичка стоеше в Струмица доскоро. Вътре имало само една стаичка и малко коридорче -„трем”. После пристроили и една малка кухничка, където съградили оджак и там на подницата пекли хляб, когато имало брашно.
Нанесли се бързо, защото нямало какво да пренасят. Но Ванга със своето чувство за ред и чистота се постарала и тук да бъде уютно. На видно място в стаята сложили шарен сандък, останал от чеиза на втората й майка, постлали пръстения под с рогозки, а в ъгъла поставили леглото, на което Ванга изплела от стари конци покривка, „за да е красиво”, и това била цялата им мебелировка. Отпред пред къщичката оградили малко дворче и по края насадили красиви цветя.
В тази къщурка Ванга и Любка живели дълги години сами, защото братчетата, макар и много малки, тръгнали по селата и работели като ратайчета или овчарчета, за да изкарват прехраната на семейството.
В града и околните села бързо разбрали, че сляпата девойка може да плете бързо и хубаво и започнали да й носят по цели бохчи за плетене. После вместо пари й давали дребни неща или стари прежди. От тях Ванга оплела дрешки на децата, защото често били окъсани. За себе си не правела нищо, защото и без това не излизала от къщи. Пък и като знаели колко са бедни,. когато в махалата почине някоя жена, давали дрехите й на Ванга да ги износва.
Ванга започнала и да тъче. Научила Любка да връзва скъсаните нишки и малката сестричка до късно чувала тракането на разбоя или усещала как безспирно се движат металните игли, с които Ванга плетяла. Обичайно било Ванга да плете до много късно през нощта и безспирно да плаче от отчаяние. През деня се държала твърдо, за да не плаши Любка и да не позволява на хората да я съжаляват, но вечер давала воля на цялата си мъка и това бил единственият начин, по който облекчавала тежкото си положение.
Сутрин ставали много рано, защото според Ванга имало много работа за вършене. Тя не обичала да стои без работа и не позволявала на никого около нея да бездейства. Искала навсякъде да е чисто и спретнато. Така например понеделникът бил определен за пране, във вторник измитали навсякъде около къщата, в сряда изкърпвали дрехите. Шиела Любка. Макар и много малка, Ванга я научила да домакинства и била много взискателна към малката си сестра. Опитвала закърпеното място и ако шевът не й харесвал, го разпаряла и карала Любка да го зашие отново. Много често Любка плачела, защото дрехите за кърпене били много и не можела да излиза навън да си играе с децата, но Ванга била непреклонна. Всичко трябвало да бъде както трябва. В четвъртък месели хляб. В петък ходели извън града и накопавали червена пръст, с която измазвали цялата къщичка отвътре, а отвън я опасвали с червен цокъл, за да е по-красива. В събота ходели да събират коприва или лапад за готвене. В неделя ходели на черква, а следобед идвали жените от околните села да си приберат изплетените неща, събирали се в техния двор и съседките на приказки. Ванга била много общителна, имала силно чувство за хумор и всички обичали да разговарят с нея.
Интересен обичай има в Струмишкия край. Вечерта срещу Гергьовден момите пускали в делва „нишани”, та на другия ден по тях да разберат какъв ще им бъде късметът. Делвата обикновено поставяли във Вангиния двор под един голям стар корен – тъмночервен трендафил, който приличал на хубаво разперено дърво. Много често, може би от съжаление, че била сляпа, избирали Ванга за оракул и на другата сутрин тя изваждала от делвата нишаните и правела на всекиго предсказания. Но интересното било, че всичко, което Ванга им предричала, се сбъдвало с абсолютна точност. Всички се удивлявали на това, но на никого и през ум не му минавало, че Ванга има дарбата да предсказва. Пак на друг един празник, деня на Свети Четиридесет мъченици, момите слагали напреко на реката клонки и правели „мост”, защото вярвали, че през нощта ще сънуват как по него ще мине техният бъдещ избраник. На другия Ден обаче почти никоя от тях не можела да изненада Ванга, защото тя сама им казвала какво са сънували през нощта. Били много странни тези нейни прояви, но никой не се и мъчел да си ги обясни.
Тези празнични и весели настроения били обаче много редки. Ванга не си позволявала да се отпуска, защото мизерията ги гонела вечно по петите и тя трябвало денонощно да работи. Често, много често бивали гладни. Основната им храна била диво зеле, царевичен хляб или силно разредено кисело мляко, но много пъти оставали и без тях. Един ден съобщили на бащата, че вече няма откъде да намерят брашно. Много рядко имали пари и Ванга ги криела за някои изключително тежки дни. Бащата отишъл при един заможен селянин, свой приятел, и го помолил за малко брашно. Той му казал, че има едно чувалче, но ще му го даде срещу заплащане. Взел чувалчето бащата и веднага го проводил в Струмица по един пътуващ търговец. Радостта вкъщи била голяма. Ванга веднага омесила хляб, още неизстинал го разчупили и яли от него. Но само след около половин час и на двете сестри им прилошало, завило им се свят и започнали да повръщат. Изплашените съседи извикали бащата от съседното село веднага да се прибере вкъщи. Той, като прегледал брашното, установил, че „приятелят” му продал не брашно, а смляна трева „пиявец”, която растяла сред житата и била отровна.
На края на града, близо до река Тракайна, имали малка градина с шест черешови дръвчета. Когато черешите узреели, бащата ги продавал на минаващи търговци и когато през годината някое от децата поисквало от баща си да му купи нещо, той все обещавал: „Като продам черешите, ще ти купя!” Парите обикновено били толкова малко, че обещаното все оставало за следващата година.
Една година засадили и нива с тютюн. Трепали се от сутрин до вечер, а когато го предали на тютюневия монопол, им платили толкова малко, че парите стигнали само за една нова стомна, която бащата напълнил с боза.
През 1934 година Любка станала ученичка. Била най-добрата в учението, но най-бедната и най-окъсаната. Ванга много се радвала на нейното ученолюбие, защото, макар и за малко, тя се била докоснала до науката в дома за слепи и знаела какво богатство е да се учиш. Въпреки че вкъщи била много строга към децата и те й се подчинявали и слушали за всичко, Ванга не успяла да убеди братята си да учат. Те и нямали възможност за това, защото все били ратаи по селата, но и когато имали време, упорито отказвали да ходят на училище. По-големият, Васил, й казвал, че дори и да има време, не желае да ходи на училище.
В Струмица бил създаден клуб на есперантиста, в който се събирали почти всички бедни деца. Васил и Томе се записали и започнали редовно да го посещават. Уж да учат есперанто. Често карали сестричката си Любка да разнася някакви книги из града и да ги предава на различни хора. След време станало ясно, че това бил нелегален комунистически клуб и редом с езика младежите усилено изучавали и нелегална марксическа литература. Двамата синове на бившия четник Панде съвсем естествено намерили пътя към това училище.
Но това са по-късни събития. Годините след 1934 са белязани с нечовешка мизерия, с много унижения и мъка. Но макар и най-изтормозена, Ванга била най-твърдата и най-трезвата в семейството. Нито за миг не си позволила да се отпусне пред децата или да се оплаче на някого. Била не само опора за децата, но и за бащата, който бил съвсем сломен от грижата за насъщния хляб и изпадал понякога в силно отчаяние. Ванга и на него давала кураж и все му казвала, че ще настъпят по-добри дни.
Като не можел да свърже двата края, бащата често мечтаел да стане иманяр и някой ден да намери много пари. Веднъж Ванга му казала, че знае къде има закопани пари „антики”, и му описала едно място. То не било много близо, до Струмица имало едно изоставено село, а до него река и горичка. Между реката и горичката стояла голяма скала и парите били заровени под нея. Бащата се смаял от казаното от Ванга и после с голямо недоверие се засмял, но като се замислил, се сетил, че такова място наистина съществува. Селото било Раянци, изоставено, защото едно време там върлувала чума и хората се изселили по другите села, а рекичката – Раянската. Наистина имало и горичка и скала. Попитал Ванга откъде знае за тези неща, а тя му казала, че ги била сънувала. Един ден бащата предложил да отидат до село Раянци и да видят дали казаното от Ванга е истина. Разбира се, отишли дотам пеша. Но Любка си спомня, че Ванга се движела много уверено в раянската местност, като да е ходила там много пъти, и всичко било така, както тя го описала на баща си. Той казал, че ще дойде някой ден да копае под скалата, но после паднал, счупил си ръката и така се разминал с богатството. По-късно в тази местност построили язовир и дори да е имало закопани пари, те останали завинаги под водата.
Наскоро след тази случка от стадото, което пасял Панде, се загубила една овца. Бащата се прибрал вкъщи много ядосан, защото, като нямал пари да заплати на чорбаджията за изчезналото животно, предполагал, че той ще го изгони и ще остане без работа, а Ванга му казала: „Не се ядосвай, овцата ти е у Атанас от село Моноснитово.” Бащата бил просто смаян, защото не познавал такъв човек, а пък още по-малко би могла да го познава Ванга, която не излизала по-далече от двора на къщурката, а и. нямала никакви познати от това село. Изненадан до крайна степен и доста разтревожен, той попитал откъде знае къде е овцата, а тя му казала, че била сънувала. Все казвала, че сънува разни неща, които после обаче се сбъдвали. Вероятно това са първите нейни наченки на ясновидство. Бащата отишъл в посоченото от Ванга село и наистина намерил овцата в стадото на посочения от нея човек.
Преди всяка Нова година общината изготвяла списъци на бедните граждани в Струмица и им отпускали малки парични помощи в размер на около 10 лв. По цяла седмица преди празника Ванга и Любка чакали пред общината, за да получат тези пари. С голямо съжаление чиновниците минавали край двете сестри, защото Ванга стояла часове наред боса на ледения цимент в коридора и краката й почервенявали от студ. Любка била обута с налъми на бос крак. Като ги гледали така боси и премръзнали, една тяхна леля им казвала: „Като няма с какво да се обуете, стойте си у дома на топло!”
Но и вкъщи рядко бивало топло. Когато било възможно, двете сестри ходели на края на града в областта Чам чифлик и там събирали шишарки. Но „горивото” им свършвало бързо и повечето време стояли в стаичката на студено, а там, понеже къщата била направена от тръстиков плет, духало отвсякъде и в средата на стаята се срещали всички ветрове.
Въпреки това Ванга била здрава и не боледувала. Но през 1939 година се разболяла от плеврит. Около 8 месеца била между живота и смъртта. Толкова много била отслабнала, че когато времето било слънчево, Любка я слагала в едно корито и я изнасяли навън, носейки я като дете. Когато положението й станало съвсем критично, повикали една лекарка от близката маларична станция. Тя, като влязла, се огледала гнусливо и накарала Любка да вдигне завивките на болната. От дългото залежаване цялото тяло на Ванга било в рани й кожата и просто се разкапвала. Лекарката изпратила прислужника от станцията да донесе пудра и дезинфекционен разтвор, излязла от къщата и казала на Любка в двора, че сестра й е много зле и скоро ще умре.
Тази новина бързо се разчула в махалата и съседите повикали свещеник да даде на умиращата последно причастие, а на другия ден, когато работниците от тютюневия монопол получавали мизерните си заплати, един от тях застанал на входа с шапка и обявил, че събират пари за погребението на една бедна девойка.
Два дни след това Любка отишла за вода до чешмата, която била доста далече от дома им, и на връщане, като наближила двора и понечила да отвори портичката, погледнала и изпуснала стомната от изненада. Ванга, която всички чакали да умре всеки момент, била станала от леглото, излязла на двора и припряно метяла. По нищо не личало, че е била на „смъртно легло”. Била само по-бледа от обикновено, но движенията на ръката й били силни и уверени като на здрав и силен човек. Като чула Любкиния глас, й казала: „Хайде, бързо започвай! Трябва да изметем навсякъде, защото скоро тук ще започнат да идват много хора.”
1939 година преминала над знака на нови изборни метежи. Тогавашното правителство провеждало политика за сближаване с хитлеристка Германия и това предизвикало на много места протестни демонстрации и стачки. Из хората тръгнали най-различни приказки и слухове. Започнали и масови арести.
Арестуван бил и Вангиният баща, защото пред хора бил говорил, че тази политика на правителството е гибелна за народа. Отново бил бит и изтезаван. Тогава той бил на 53 години, но когато се върнал вкъщи, приличал вече на старец и бил просто смазан от побоищата. Налагали кървящите му рани с лук и прясно одрани кожи, мазали го с разни мехлеми и още ненапълно оздравял, Панде се вдигнал и отново тръгнал по селата.
През лятото, когато бил в Струмица, бащата паднал и си счупил ръката, а на кожата му цъфнала голяма рана. Тази рана забрала. От инфекцията постепенно се инфектирали и безбройните стари рани от многото побоища по конаци и участъци. Лека-полека инфекцията обхванала цялото му тяло и бащата получил тежка гангрена. През цялото лято за него се грижели Ванга и Любка, по едно време като че ли имал малко подобрение и всички мислели, че Панде може и да оздравее, но Любка чувала как всяка вечер Ванга плачела горчиво, откъдето съдела, че тя предварително оплаква горчивата му участ, защото е знаела, че баща им скоро ще умре и ще останат „кръгли сираци”, без никаква закрила на този свят. През месец септември състоянието на бащата силно се влошило и от селата се прибрали и двамата им братя, за да го гледат на смени. Сега, след толкова дълго време, най-после всички се събрали заедно, но отново ги притиснал гладът. Всяка сутрин двамата братя излизали по чаршията да търсят някаква работа. Васил чакал пред общината да го наеме някой за хамалин, а Томе по цял ден миел в една касапница шкембе, та вечер да му дадат да занесе малко вкъщи. Но много често и двамата не носели нищо.
Един ден, когато вече нямали нито троха хляб, бащата се сетил за един свой приятел и изпратил Томе и Любка да му поискат малко пари на заем. „Така пари не се дават – им казал „приятелят” Христо Туджаров, който бил станал доста заможен, – ще отидете утре на моите ниви и ще съберете останалия по корените памук. После ще ви дам пари.”
Още рано на другата сутрин Пандевите деца отивали на полето и през целия ден събирали памука. Било през месец октомври и било много студено. Духал силен вятър, който като че ли искал да ги издуха от полето, по което не се мяркала жива душа. Ръцете им посинели и се напукали от студа. Когато вечерта отишли при чорбаджията и му дали пълното чувалче, той хвърлил в краката на Томе два лева, казал, че Любка е малка и на нея не й се полагат пари, и затръшнал вратата, защото навън започнал да прехвърча сняг.
На връщане към дома и двете деца плачели от болка и обида и сълзите им капели върху парчето реване, което били купили с парите за болния си баща.
В началото на месец ноември бащата усетил, че си отива, затова събрал децата около себе си и им казал: „Деца, аз ще умра, ще останете сами. Бъдете честни и работливи и слушайте Ванга. Тя сега ще ви е всичко!”
На 8 ноември 1940 година бащата починал на 54-годишна възраст. Тялото на покойника, измито и преоблечено, лежало на рогозката на земята, но нито поп дошъл да го опее, нито пък децата му знаели как ще го погребат, защото нямали пари. Целия ден и цялата нощ прекарали сами с мъртвеца. На другия ден съседът им, клисар в католическата църква разказал на свещеника за трагедията на сираците и той веднага се разпоредил Панде да бъде погребан безплатно в католическите гробища.
На връщане оттам, като гледал колко одрипавели и отчаяни са напълно осиротелите деца, свещеникът им дал от църковните пари да си купят хляб.
Занизали се тежки дни на безизходица и само Вангиното безкрайно търпение, нейният стоицизъм и силен характер помагали на другите деца да не изпаднат в пълно отчаяние. Въпреки че на нея й било най-тежко, тя давала пример и на другите деца как да бъдат твърди, да не отстъпват пред никакви трудности и да се надяват, че и за тях ще дойдат по-добри дни.

Един ден в двора й дошли и войници от 14-и интендантски полк. Между тях бил и един мургав 23-годишен младеж на име Димитър Гущеров от село Крънджилица, Петричко, който много искал насаме да се посъветва нещо с Ванга, защото имал голяма тревога на сърцето си и бил много объркан. Злосторници убили брат му край село Склаве, когато обикалял този район, защото той бил търговец на свине. Останали три деца сираци и болна от туберкулоза жена. Изведнъж Ванга излязла на прага и го повикала по име, а после му казала: „Знам за какво си дошъл. Искаш да ти кажа кои са убийците на брат ти, може и да ти кажа след време, но ти трябва да ми обещаеш, че няма да отмъщаваш, защото не е нужно. Ще бъдеш жив и ще си свидетел на техния край.” Тогава в Струмица през 1942 година Димитър Гущеров бил толкова смаян от казаното от Ванга, че не разбрал как излязъл от нейния дом. Не можел да си обясни откъде тя знае името му и откъде пък знае какво таи в сърцето си и каква е неговата болка. После още няколко пъти идвал при Ванга и двамата продължително разговаряли в малката стаичка.
На 20 април Ванга казала на сестра си, че този младеж я иска за жена и скоро и двете ще отидат да живеят в Петрич.
По това време братята им ги нямало. Васил бил войник в Дупница, а Томе бил отведен принудително на работа в Германия.
На 22 април писана каручка спряла пред Вангиния дом и от нея слязъл бъдещият съпруг на Ванга, пременен и развълнуван. Напълнил бил каручката с миризливо горско сено, а отгоре били преметнати шарени черги, за да могат сестрите да пътуват по-удобно. Новината бързо се разчула в махалата, отвсякъде започнали да се стичат съседи, близки и познати и да се прощават с Ванга. Някои й казвали, че греши, като напуска родния си край. Ванга не ги слушала, защото се разделяла само с тъжни спомени, мизерия и тежък сиромашки живот.
Чеизът на булката бил символичен – Ванга преметнала на ръката си червен вълнен шал, изплетен от нея, взела една бакърена тенджерка и едно бакърено гюмче като спомен от бащиния си дом и това бил целият им багаж.
На вратата увиснал ръждив катинар и никой не знаел дали някога някой ще го отключи…
Тръгнали с каручката по неравния път за Петрич и тримата, вече бъдещи роднини, мълчали потиснати от раздялата със Струмица. Пристигнали в Петрич в същия ден надвечер на ул. „Опълченска” 10. Слезли пред схлупена къщурка, която явно по-рано не е служила за жилище, а е била склад. Надвесените й стрехи като че ли всеки момент щели да паднат върху новодошлите. Отпред имало голям и разхвърлян двор. От прозорците на съседните къщи ги следели любопитни хорски очи, защото славата на Ванга като ясновидка отдавна била обиколила града и хората я оглеждали от глава до пети. Чудели се само как тази сляпа жена може да бъде стопанка и домакиня, тези коментари се правели даже и на глас. Ванга не им обръщала внимание.
Влезли в тъмно, дълго и мръсно коридорче. От двете му страни имало по една малка стая и едната от тях по-късно станала спалня на младото семейство, а в другата Ванга приемала многобройните си посетители. „Имаше отзад и една друга, пристроена стая – си спомня Любка, – която служеше за кухня, спалня и стая за всичко, в нея имаше легло, направено от груби дъски, които бяха сложени върху четири газени тенекии. Нямаше дюшек, а за възглавници служеха вълнени торби, напълнени с царевична шума.” На това легло спяла баба Магдалена, майката на бъдещия съпруг Митко, около 70-годишна, с трите деца на убития си син и с две други деца от другите й синове. Навсякъде било мръсно и много мизерно.
С две думи, Ванга изоставила един мизерен, изпълнен с нескончаеми лишения живот, за да го замени с друг – не по-малко мизерен и не по-малко труден.
На 10 май 1942 година Ванга се венчала с Димитър и влязла в ролята си на стопанка. Никак не й било лесно на младата булка. Баба Магдалена с присъщата откровеност на простите хора не одобрила бъдещата си снаха още в първия момент и като ги посрещнала, казала на сина си: „Ех, сине, това ли ти е бил късметът?” Тя вероятно се е надявала синът й да доведе някое здраво селско момиче, което да върти къщата и да се грижи за тежкото обременено семейство, защото освен петте деца от братята на Митко в един ъгъл на къщата лежала и се топяла от туберкулоза снахата на убития син, а самата баба Магдалена била вече стара и не можела да прави почти нищо.
Ванга преглътнала обидата и много скоро показала на какво е способна. Със силния си характер тя не се плашела от приказки, от мизерия или каквито и да е трудности, защото имала богат опит в това отношение, кажи-речи, от рождение.
Денонощно с Любка прали, мили, лъскали, преправяли и боядисвали и в скоро време къщата грейнала от чистота. В онези военни години било много трудно да придадеш уют, още повече с оскъдни средства, но Ванга с присъщата й изобретателност правела буквално от нищо нещо. От просто платно направили пердета, а Любка красиво ги избродирала, от боядисан канап оплели и покривки за леглата и навсякъде станало красиво, типично във Вангин стил, която иска всяко нещо „да е красиво и прегледно”.
Ванга забранила на селяните от околните села да се събират в техния двор и да търгуват там. Изчистила и подредили и двора, навсякъде си проличало, че пипа здрава ръка на много уредна стопанка.
Тогава, в края на войната, в Струмишкия край се сформирала партизанска бригада и много младежи се записали в нея, за да се бият с части от отстъпващата германска армия. Тайно от Ванга Любка и Васил се споразумели да заминат заедно. Тогава Васил бил на 22 години. Ванга била много тъжна за взетото от брат й решение и със сълзи на очи го молела да не отива. Казвала му: „Не отивай, ще те убият на 23 години!” Но брат й казал, че не й вярва, и още същия ден отишли с Любка в Струмица, намерили там Томе и още на следващия ден и тримата станали партизани.
На 8 октомври 1944 година Васил, който бил командир на сапьорска група, получил задача да взриви моста при село Фурка, защото оттам се оттегляли части от отстъпващата германска армия. Васил изпълнил прецизно задачата и взривил моста, но не забелязал, че когато извадил от джоба на ризата си кибрит да запали фитилите на експлозива, му паднала и личната карта. След това веднага се укрил при един приятел от селото и възнамерявал през нощта да се върне в отряда. Дошлите след взрива германски войници претърсили около развалините на моста и намерили личната карта. Турчин дървар, който бил заловен недалеч от моста, издал, че видял младежа от снимката да се върти наоколо. Веднага арестували всички хора от селото и ги затворили в черквата. Преди още да усети какво става, бил арестуван и Васил заедно с всички хора. Германците издали заповед, че ако до един час не кажат къде е подпалвачът, ще подпалят черквата заедно с хората вътре. Хората видели, че Васил е сред тях, познавали го и знаели, че той е подпалил моста, но си мълчали. Разбрал безизходността на положението, той излязъл от тълпата и казал: „Аз бях!” Познали го от снимката, веднага го извели на черковния двор, избутали и хората навън и пред очите им зверски го инквизирали. Слагали му нагорещени железа в ушите, гаврили се и накрая, когато бил вече полумъртъв, го застреляли. Оставили обезобразения труп на земята за назидание.
Васил загинал на 8 октомври, деня, в който навършвал 23 години…

След като през 1947 година Вангиният мъж построил новата къща, той тежко се разболял. Още от времето, когато се върнал от Гърция, не бил добре, но след строежа на къщата вероятно се преуморил много и се чувствал съвсем отпаднал. Получил и силни стомашни болки и приятел го посъветвал да пие по малко ракия, за да му мине. Пиел уж по малко, но постепенно се пристрастил и много се променил. Затворил се в себе си, денонощно стоял сам в една стая, почти с никого не разговарял и само пиел. Вероятно и той имал някаква своя човешка драма, но с никого не я споделил. И лекари, и самата Ванга непрекъснато го съветвали да не живее по този начин, защото отива към гибел, но той никого не слушал. Ванга ходела из къщата като сянка, топяла се от мъка и тревога и по цели нощи плачела. После тя споделила със сестра си, че е знаела, че за мъжа й няма никакво спасение. Таяла този страшен факт само за себе си, мълчала и се молела да стане чудо.
А хората се трупали денонощно пред вратата й и тя ги изслушвала, съветвала и лекувала всеки ден и никой не подозирал каква трагедия се разиграва в собствения й дом.
Митко „се лекувал” по този начин в продължение на 12 години, докато паднал на легло. Ванга била съвсем отчаяна. Взели го в болницата, защото развил цироза на черния дроб и започнал да се пълни с вода. Ванга пожелала да бъде с него и близо седмица седяла на един стол в болничната стая до леглото на съпруга си. Когато един ден лекуващият лекар казал на сестра й, че иска да съобщи нещо на Ванга, тя казала, че няма нужда, защото знае, че настъпва краят, и пожелала да си отидат вкъщи. Докарали и болния и той като че ли се поотпуснал и заспал. На пода, до краката на мъжа си, заспала и Ванга. През всичките шест месеца на тежкото му боледуване тя била неотлъчно до него, като че ли искала да му предаде от своята сила и твърдост, а може това да е било и едно бавно, непрекъснато сбогуване с любимия човек, с когото Ванга живяла 20 години.
Любка: „Когато Митко беше вече в агония, Ванга коленичи до леглото му и от слепите й очи непрестанно се лееха сълзи. Нещо шепнеше. Дали не молеше да бъде пощаден животът му, или се прощаваше с него, не знам. Митко издъхна на 1 април 1962 г. Почина на 42-годишна възраст. Направихме каквото беше нужно за мъртвеца, започнаха да идват и хора, а тя все спеше. Спа до момента на погребението. После ми каза: „Аз го придружих до мястото, където му беше определено.”
На другата сутрин излязох пред струпаните на вратата й хора, които не подозираха какво се е случило, и им казах да се разотидат, защото Ванга вчера е погребала мъжа си и не е в състояние да приеме никого. Тя ме чу и извика: „Не, не ги връщай, ще ги приема всички. Те имат нужда от мен!”

Ванга наистина не можеше да се справя с тълпите хора, които я обграждаха от всички страни денонощно, и потърси помощ и закрила от държавата. Тези, които я изслушаха, оцениха нейната дарба. На 3 октомври 1967 година Ванга премина, както се казва, „на държавна работа”. Назначиха хора, които да въдворяват ред пред вратата й и да се грижат за почивката и спокойствието й. Създаде се специална служба към общинския съвет, която да записва по дати всички желаещи. С две думи, най-после Ванга бе официално призната.

Домът на Ванга в Рупите

Храма в Рупите

Храм, Рупите

Стаята на Ванга в Рупите

Ванга на младини

Предсказания на Ванга за България и за света

  • ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – 1941 г.

„Скоро светът ще се обърка и много народ ще се изгуби… След една година ще има война. Съберете пари и дайте курбан на църквата „Св. Петнайсет мъченици“, за да се запази градът (Струмица) от разрушения.“
„Тая държава, която ще обяви (война) на големата Русия, тя ще изгуби войната.“ Първите ясновидски способности на Ванга се проявяват през 1941 г.
Тя има видение: конник в златни доспехи и казва – „Ти ще предсказваш за живи и мъртви. Не се бой, аз ще съм до теб и ще ти казвам какво да препредаваш.“
На следващия ден Германия напада Югославия и Гърция. С което де факто започва и участието на България във Втората световна война.

  • СМЪРТТА на ЦАР БОРИС III – 28 август 1943 г.

„Расте твоята държава, разпрострял си се много нашироко, но бъди готов да се събереш отново в орехова черупка. Помни датата 28 август.“
Казано пред самия него при срещата му с Ванга през пролетта на 1941 г.
На приближени на царя през 1943 година, малко преди неговата смърт, е казала:
„На леглото на Симеончо да турите цървена панделка.“

  • П Р А Г А – 1968 г.

„Помнете Прага! Помнете Прага! Големи сили кръжат над града и викат: „Война! Война!“ Прага ще се превърне в рибарник, в който ще ловят риба…“
По-късно хората по цял свят следяха с потрес нахлуването на съветските танкове и войските на Варшавския договор в чешката столица.

  • ИНДИРА ГАНДИ – 1969 г.

„Тя скоро ще дойде отново на власт, но няма да се задържи дълго и смъртта ще прекъсне властта й.“
Ванга е казала това във време, когато Индира Ганди е била в опозиция и неотдавна е излязла от затвора. Тогава още не са се предвиждали предсрочни парламентарни избори и няма как една обикновена и слабо грамотна жена да предвиди хода на събитията… Тогава всички са смятали, че шансовете на Индира за победа са били равни на нула.

  • РАЗДЕЛЯНЕТО на КИПЪР – 1974 г.

„Виждам зелена ограда – ще постои още време, после ще я махнат. Много красива и богата държава“
Предсказано от Ванга 30 г. преди преврата за присъединяването на Кипър към Гърция и турската окупация на северните части на страната.

  • ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА в НИКАРАГУА – 1979 г.

„Още много кръв ще се пролее в Никарагуа. Реки от кръв ще текат. Хората не могат да си представят какво още ги чака.“
Така Ванга предрича продължилата почти десет години гражданска война в Никарагуа.

  • ЗА СВЕТА през – 1981 г.

„През 1981 година нашата планета беше под много лоши знаменатели. Тя донесе нещастия на много хора, отнесе много водачи. 1981 година не даде нищо на хората, но взе много от всички, от всеки един.“
Какво се случва през 1981:
Убит е Ануар Садат – президентът на Египет.
Вдовицата на Мао Цзедун е осъдена на смърт.
При мистериозни обстоятелства умира Людмила Живкова
Атентат срещу американския президент Роналд Рейгън.
Атентат срещу папа Йоан Павел II.
Халосни изстрели срещу английската кралица.
Рухва хотел в Америка и загиват десетки.
Расови бунтове в Англия.
Военно положение в Полша…

  • ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА в ЛИВАН – 1981 г.

„В този момент в твоята страна има война! Ливан ще има проблеми от север и от юг, от изток и от запад. Ливан е заобиколен от пламъци. Има много червени плодове и много води. Но във вашата страна няма и няма да има петрол. През месец май 1982 година вашето небе ще почернее. – После продължи: – В Ливан има много комитети, но те не са в състояние да направят нищо. Окопите ще останат открити и барикадите няма да се разрушат. Вашите отношения със Сирия винаги трябва да бъдат много добри. В бъдеще тези отношения ще станат още по-добри.“ – пред ливанския журналист Абдел Амир Абдала от бейрутския седмичник „Ал китах ал араби“ през 1981 г.
И наистина, тогава започват първите въоръжени сблъсъци в Бейрут, които прерастват в истинска гражданска война, опустошила страната.

  • РАЗПАДАНЕ на ЧЕХОСЛОВАКИЯ – 1988 г.

„Тия ке се разделят на две… Мирно ке стане.“
Още през 1968 г. предсказва разделянето на Чехословакия на две отделни държави: Чехия и Словакия след близо 20 години пред писателите Рангел Игнатов и Иван Аржентински.

  • БЪЛГАРИЯ през – 1991 г.

„1991 ще бъде тревожна и тежка година. Много градове и селища ще се разрушат от земетресения и наводнения, природни катаклизми ще разтърсват земята, ще надделяват лошите хора, а крадците, пияниците, доносниците и блудниците няма да имат брой. Между хората ще се създават нетрайни, съмнителни връзки и ще се разпадат още в началото. Чувствата силно ще се обезценят и само лъжливата страст, по-точно амбицията и егоизмът, ще са стимули за отношения.“

  • КОНФЛИКТЪТ в БОСНА през – 1993 г.

„Лошото мина, кръв не виждам. С Македония работите отиват на добре. Войната в Босна няма да се разшири.“
По това време в България витаеше опасност да бъде въвлечена в конфликта.

  • ИДВАНЕТО на СИМЕОН II в БЪЛГАРИЯ – 1996 г.

„Симеон ще се върне в България. Ще мине време – няма да е далеч – той ще дойде не на гости. Но царство няма да има.“
3 години преди първото идване на Симеон в София на 25 май 1996 година.
Пред бившия депутат Венцислав Мадарски подсказва, че идването на царя не е решение за България:
„Защо да дойде Симеон? За да му викаме и на него „оставка“? Нали? Престанете да се карате, пред народа се карате! Всичките сте болни за власт! А после? Този народ не го заслужава.“

  • БЪЛГАРИЯ през – 1997 г.

„Да знаете, че в България без война война ще има!. Парцали ще носим, боси ще ходим, гладни ще бъдем, баща и син ще се трепят… Ей такава война ще бъде. През 1996 и 1997 голям глад ще настане.“
„През зимата в България няма да има хляб и хората ще излязат на улицата.“
През януари 1997 г. разгневени демонстранти обсадиха сградата на Народното събрание, фалираха много банки, хиперинфлацията стопи заплатите и пенсиите, голяма част от българите живееше в глад и мизерия, през 1996-1997 г. България се плъзгаше към гражданска война . . .

  • РАЗПАДАНЕТО на ЮГОСЛАВИЯ

„Югославия ще стане на парчета, оти сърбите псуват Бога.“
Годините доказаха, че Ванга е била права – бивша Югославия се раздроби на автономни републики: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Косово.

  • АТОМНАТА ПОДВОДНИЦА „К У Р С К „ – 2000 г.

„В края на века, през август 1999 или 2000 година, Курск ще се окаже под вода и целият свят ще го оплаква.“
Тогава никой не разбира думите на българската гадателка, защото град Курск не се намира в близост до воден басейн. След 20 години страшната истина потвърди думите й. Потъна не град Курск, а атомната подводница „Курск“, която всъщност си беше цял град. За който никой не можеше да си помисли, че ще остане под водата.

  • АТЕНТАТИТЕ в С А Щ – 11 СЕПТЕМВРИ 2001 г.

„Страх, страх! Двама американски братя падат, изкълвани от птици железни. Вълците вият от храста и невинна кръв се пролива като река.“
Предречено още 1960 г, предсказанието се сбъдва на 11 септември 2001 година. Небостъргачите на Световния търговски център в Ню Йорк са наричани „братята“ или „близнаците“. „Железните птици“ са самолетите на терористите. „Вълците вият от храста“ явно се отнася до реакцията на правителството на президента Буш, чието име означава точно „храст“.

  • ВОЙНА между РУСИЯ и КИТАЙ – 2007 г.

Ванга е предсказала за 2007 г. война между Русия и Китай, в която Русия ще изгуби Далечния изток, а Китай ще се превърна в нова свръхдържава. Според нейните предсказания в Русия може също така да започне гражданска война. За щастие това предсказание на Ванга не се е сбъднало.

  • АВАРИЯ в ЗАВОД за ХЛОР в гр.БРАТСК – МАРТ 2007 г.

Ванга е предсказала, че през пролетта на 2007, най-вероятно през март, в град Братск, Иркутска област ще има авария в завод за хлор и „градът ще легне да спи, но вече няма да се събуди, а онези, които се събудят, ще съжаляват за това“. Ванга нарекла Братск „мъртъв град“. Това пророчество вече няколко години е завладяло умовете на хората от Братск, но за щастие не всички пророчества на Ванга се сбъдват.

  • ВЯРА и РЕЛИГИЯ

„Човечеството ще преживее много катаклизми и много бурни събития. Ще се променя и съзнанието на хората. Ще дойдат тежки времена, хората ще се разделят на групи по вяра. Ще дойде на света най-старото учение. Питат ме: „Скоро ли ще дойде това време?“ Не, не е скоро. Още Сирия не е паднала!“
„След 2000 година от земята първо ще изчезне една арабска държава, а после ще потъне един голям град. Няма да е скоро.“
„Има едно древно индийско учение – учението на бялото братство. То ще покори целия свят. Ще го напечатат в нови книги и по целия свят ще го четат. То ще е Огнената Библия.“
*Индийското и Бялото братство на Учителя Дънов нямат нищо общо със сектата на украинката Мария Цвигун, самообявила се за „живия Бог на Земята.“
„Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят.
Новото учение ще дойде от Русия. Тя ще се пречисти първа. Бялото братство ще се разпростре в Русия. От тук учението ще започне шествието си по света. Това ще стане след 20 години – по-рано няма да стане (казано през 1979 г.). Но след 20 години ще събирате първия голям урожай.“
„Сега различните религии искат да се възползват от каквото сварят, ама тяхното време си отива. Човечеството ще хвърли тия окови. Религията ще има друга задача.“
„Запомни: Русия е бащата на православието. Само тя може да го спаси, като го обедини.“
„Аз – Той. Ние – Той. Ние това е Той, който отново се връща при нас, както беше обещал. Всички апостоли сега са в движение, всички апостоли са на Земята, тъй като времето на Свети Дух настъпи. Но най-голямата мисия се падна на апостол Андрей. Той подготвя пътя Христов, както му е повелил“
„Дойде времето на чудесата и науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. Учените ще открият много факти за бъдещето на нашата планета и за Космоса. Ще намират данни за това в старите свещенни книги. Ще бъдат разгадани много тайни. Ще се открият много старини.“
„Христос отново ще дойде на Земята в бели дрехи. Настъпва времето, когато определени хора ще почувстват със сърцето си завръщането на Христос“
За това са споменавали и учителят Дънов, и Едгар Кейси (американски пророк). Но дали те имат предвид завръщане на Христос в буквалния смисъл? Едва ли. Това е поредната символика: бялото вероятно е символ на божественото, на надеждата и вярата. Затова Ванга бърза да уточни, че някои хора „ще го почувстват със сърцето си“, защото Христос е Любов, а тя живее в сърцето…

  • ОБЕДИНЕНИЕ на БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ

„Сега на Балканите е неспокойно, но ще дойде ден и всички балкански столици ще си подадат ръка за помощ и приятелство. Големи водачи от София, Букурещ, Белград, Атина и Анкара ще се съберат и ще разискват, водени от желание за мир и разбирателство“
Казва пред сестра си още през 1948 г. Този Балкански аналог на Европейския Съюз още е несбъдната мечта, но неведоми са пътищата на историята…

  • ДОБИВ на ХЕЛИЙ 3 – 2018 г.

„През 2018 година влаковете ще се движат на релси, идващи от слънцето. Добивът на нефт ще спре и Земята ще си отдъхне.“
Всъщност учените в света отсега се готвят да започнат добиването на хелий-3 от Луната и подобните й планети. Хелий-3 е продукт на слънчевата дейност и е гориво за термоядрените реактори. Те всъщност самите са „малки слънца“. Така може да се осъществи предсказанието, че Слънцето ще осигури движението на превозните средства на планетата.
Сбъдването на това предсказание става все по-реално. Президентът Джордж Буш обяви, че Америка поема курс към заместването на нефта. „До шест години ще е възможно да бъдат използвани алтернативни източници на енергия, които да се конкурират с петрола.” каза Буш по време на речта си в Нешвил. По думите му учените са близо до разработването на технология за производство на етанол от трева. Тя ще позволи на САЩ да намалят своята зависимост от Близкия изток, отбеляза американският президент и зарадва пацифистите, защото войните сега се водят именно заради черното злато.

  • ПЪТУВАНЕ до ДРУГИ СВЕТОВЕ след 2050 г.

„След 2000 г. няма да има катастрофи, ни потоп. чакат ни 1000 години мир и благоденствие.
Обикновените човеци ще пътуват до други светове със скорост, 10 пъти по-голяма от светлината, както се пътува с автобус.
Това ще стане не по-рано от 2050 година“

  • КОНТАКТ с ИЗВЪНЗЕМНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ през 2179 г.

„След двеста години човекът ще установи контакт с братя по разум от други светове. Унгарска апаратура ще улови първа разумни сигнали от космоса… А истината за този космос трябва да се търси в старите свещени книги!“ (1979)

  • ЗА В О Д А Т А

„Всичкото скрито злато ще излезе на повърхността на Земята, но ще се скрие водата. Така е определено!“
„Водата ще стане по-скъпа от черното злато (петролът), а един ден тя напълно ще изчезне.“
„Ке дойде ден – в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате.“
„Пчелите ще измрат. Млякото ще стане отровно. Ще затваряте вода в буркани.“

  • ЗА Б О Л Е С Т И Т Е

„Много и незнайни болести ще се явят. Хората ще падат по улиците без видима причина и без видимо да са боледували. А това е все още предотвратимо, защото е във вашите ръце.“
„Ще дойде ден, когато от лицето на земята ще изчезнат различни растения, зеленчуци, животни – най-напред лукът, чесънът, пиперът; после пчелите, а млякото ще стане вредно.”
„След 40 години няма да има сегашните болести, но ще се появят нови. Те ще са свързани с мозъка.“
Направени през 1981 г, когато светът още не е заговорил за болестта на века: СПИН.
„Лекарство против СПИН ще излезеи от желязо ще бъде. Защото този елемент намалява в човешкия организъм. Но ще дойде сруга болест по-страшна от рак и от СПИН.“
„Ще дойде ден и ракът ще бъде окован в железни вериги! Лекарството, което ще лекува хората от тази болест, трябва да съдържа желязото, защото този елемент в човешкия организъм намалява.”
„В бъдеще ще бъде открито лекарство, което е много необходимо за възстановяване на човешкото здраве. То ще се приготовлява от хормоните на кон, куче и костенурка. Конят е силен, кучето – издръжливо, а костенурката – дълголетна.“
„Лечението с игли е правилно, но за да има успехи, трябва да не е с метални, а с глинени игли, така както са го правили в древността. И тези игли да ги нагрявате на жар, а не с електричество, защото и в човека има електричество, по този начин вие го засилвате, а това пречи да се въздейства правилно на определените места.”

Posted in 03.Хора феномени | Tagged , , , , , , , | 2 Comments

Учителят Петър Дънов – Беинса Дуно

Биография на Учителя Петър Дънов –

Беинса Дуно


Фонова музика

На 11 юли (Петровден) 1864 г. в село Хадърча (сега с. Николаевка, на 30 км. северозападно от гр. Варна) се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, които преди това имат син Атанас и дъщеря Мария.

През 1872 г. постъпва в Основно българско училище в с. Хадърча. След освобождението на България от турско робство завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна.

На 25 юли (по-нататък в текста със знака * е означен старият стил на летоброене по Юлианския календар) 1886 г. завършва Американско научно-богословско училище в град Свищов.

Две години учителства в местното училище на с. Хотанца, Русенско.Поради лошо здравословно състояние е освободен от военна служба.

През август 1888 г. заминава за Съединените Американски Щати.

Младият Дънов


На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителен семинар по теология към факултета в гр. Медисън, щата Ню Джърси.

През 1891-93 г. е редовен студент в Богословския факултет на Бостънския университет.Написва дисертация „Наука и възпитание”. Дипломира се на 7 юни 1893 г.

На 3 февруари 1894 г. завършва едногодишен курс по медицина.

По време на седем годишния си престой в САЩ участва в годишни срещи на Велики Посветени и подготвя българската си мисия. Посещава ордена на розенкройцерите, за които по-късно обявява, че са клон на Всемирното Бяло Братство, представлявано в миналото от движението на богомилите в България.

През 1895 г. (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България и до 1899 г. прекарва в уединение и работи за духовното си развитие.Отказва предложената му пасторска длъжност в методистката църква в Ямбол. Живее предимно при рождената си сестра Мария във Варна.

На 7 март* 1897 г. (на тридесет и три годишна възраст) в с. Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху него. Личността на Петър Дънов се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.

През 1898 г. произнася пред благотворителното дружество „Майка“ във Варна беседата „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, което е апел към социално-духовно самоутвърждение.

Беседа на Учителя


От 1898 г. започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров от гр. Бургас, д-р Георги Миркович от гр. Сливен и Мария Казакова от гр. Велико Търново.

На 13 февруари* 1899 г. във Варна записва Десетте свидетелства Господни, а на 24 февруари – Божието обещание. На 28 февруари* 1899 г. в Бургас подписва заедно с учениците си Пеньо Киров и Тодор Стоименов отговорите на Десетте свидетелства.

През 1899-1900 г. живее при свещеник Константин Дъновски в гр. Нови Пазар.

На 7 април 1900 г. свиква във Варна първи събор на Бялото Братство, който нарича среща на Веригата. Присъстват Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.

От 1900 до 1942 г. провежда през месец август ежегодни събори на Бялото Братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.

От 25 юни до 9 юли 1900 г. записва в Нови Пазар Седемте разговора с Духа Господен.

На 1 октомври 1900 г. записва разговор с Духа Господен, озаглавен „Трите неща“.

От 1901 до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася публични сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ.

От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ № 66.Къщата в която живее Дънов на ул.”Опълченска” (сега Политехнически музей) е в един двор с къщата на Г.Димитров (лидер на комунистическото движение в България и на световното комунистическо движение).

Домът на Учителя на ул. Опълченска

ул.Опълченска – домът на Учителя е дясната част на къщата, лявата част е домът на Г. Димитров

Поради критиките на Дънов към православната църква, тя го обвинява в спиритизъм и окултизъм.През 1913 г. е отлъчен от православната църква.

На 9 март 1914 г. организира молитвено събрание за посрещане на Духовната Нова Година и обявява началото на Новата епоха на Водолея.

На 16 март 1914 г. произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът“, с която слага начало на сериите „Сила и живот“. В тях излага основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство.

Браузърът ви може да не поддържа показване на това изображение.На 15 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г.

През 1914 – 1915 г. Дънов публично заявява, че България трябва да пази пълен неутралитет и да не взима участие в започналата в Европа Първа световна война. През 1917-18 г., по време на Първата световна война, заради публична критика на политиката на правителството на Васил Радославов, властта го интернира във Варна. Живее в хотел „Лондон“ и води преписка със свои ученици.Историята потвърждава, че Дънов е прав.България излиза от войната като победена и разорена страна.

На 24 февруари 1922 г. открива в София Школата на Всемирното Бяло Братство, в която създава два класа от ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията му „Трите живота“, а Специалният (Младежки) окултен клас – с лекцията „Двата пътя” Лекциите му пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години (до декември 1944 г.).

На 21 август 1922 г. на събора на Бялото Братство във Велико Търново дава песента „Фир-фюр-фен – Благославяй“, с която започва течението на школните музикални упражнения, завършило през 1944 г. с „Новото битие“.

През 1927 г. създава край София селище – комуна (ашрам) Изгрев (днес квартал „Изгрев“), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на Школата на физическо ниво. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася различните течения на своето Слово.

На 19 август 1927 г., на събора на Бялото Братство на Изгрева, изнася цикъл от съборни беседи, в които тържествено обявява Пътя на ученика.

През 1929 г. открива Школата на планината Рила, където е била най-древната окултна школа на земята.

Събор на Рила


На 21 септември 1930 г. открива ново течение на Словото – неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г.

Документален филм за Учителя Петър Дънов и селището комуна – Изгрева, създадено от него през 1927 г. и просъществувало до края на 1944 г.

Учението на Дънов надхвърля границите на България.Пампоров – студент, последовател на Учителя Дънов от 1930 г. посещава редица страни в Европа и изнася лекции за учението на Дънов.Друг последовател Михаил Иванов, през 1937 г. основава клон на Бялото братство във Франция.М.Иванов създава духовен център „Изгрев”, лагер в Париж и ваканционно селище в Алпите.

През 1934 г. Учителят дава Паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“.

Паневритмия

На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли 1936 г. излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и на 12 август напълно възстановява здравето си.

На 22 март 1939 г. записва посланието към учениците „Вечният завет на Духа“.

Последователи на Бялото братство

В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в с. Мърчаево, на 24 километра югозападно от София. Установява се в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Темелков. Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г.

На 20 декември 1944 г. изнася своето Последно Слово пред Общия окултен клас.

На 27 декември 1944 г. напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.

Градината на Изгрева – тук почива тялото на Учителя


*

*           *

ИЗДАДЕНИ  КНИГИ,  СТАТИИ  и  БЕСЕДИ

1. През 1896 г. във Варна издава книгата „Наука и възпитание“, където на научен език разкрива Пътя на човека в Световната Драма и разкрива основите на Новата Култура, която настъпва през идващия век.

2. През 1897 г. във Варна издава брошурата “ Хио-Ели-Мели- Месаил“, която е Словото на Третия завет към помазаника Божи.

3. През 1912 г. в село Арбанаси, край Велико Търново, работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“, който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912.

4. Браузърът ви може да не поддържа показване на това изображение.На 15 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г.

5. От 1923 г. изнася различните течения на своето Слово в специално построен салон в София, на ул. „Оборище“ 14.

6. Бялото братство издава вестник „Анхира” и списание „Всемирна летопис”.От 1924 г. до 1944 г. орган на Бялото братство е списание „Житно зърно”

7. За 40 години просветна дейност в Бялото братство, Дънов изнася над 7 000 беседи, повечето от тях са стенографирани и публикувани в различни печатни издания на Братството.

Posted in 03.Хора феномени | Tagged , , , , , , , | 5 Comments

Книга „ИЗВЪНЗЕМНИ в РОДОПИТЕ“

Заглавие :  ИЗВЪНЗЕМНИ в РОДОПИТЕ

Автор :  Валентин Хаджимитов
Първо печатно издание : 2003 г., гр. София

Книгата представя научни и веществени доказателства за присъстващите
на Земята човешки същества от Космически Цивилизации, както и образите
им, проявени чрез свръхсетивно виждане по метода на психометрията.
Тя е нашият малък принос към усилията им за контакт.

Можете да изтеглите Предговор и извадка от книгата

Откъс от филма за хипнотичния сеанс проведен от д-р И.Величкав с
Ц.Симеонов може да изтеглите от
ТУК

Posted in 04.Книги, статии и филми | Tagged , , | 1 Comment

Историята на Атлантида и изгубената Лемурия

Заглавие :  Историята на Атлантида и изгубената Лемурия
автор  :  Уилям Скот – Елиът
първо издание : 1896 г. Историята на Атлантида
първо издание :  1904 г. Изгубената Лемурия
превод : Георги Капитанов

Ако Ви интересуват древните цивилизации, изчезнали със своите
континенти. Тази книга трябва да бъде във Вашата библиотека. Работите на
Уилям Скот – Елиът вече сто години се смятат за класически, в тях жителите
на Атлантида и Лемурия стоят пред нас като живи – със своите надежди
и страхове, достижения и грехове.Следвайки Платон, езотерическата
традиция в трактовката на Елена Блаватска, Ани Безант и ясновидските
прозрения на Чарлз Ледбитер, авторът подробно описва всички аспекти от
живота в древността, включени са карти на континентите Атлантида и Лемурия,
сравнени със съвременните континенти.

Предговора и извадка от книгата може да изтеглите от  Тук

Posted in 04.Книги, статии и филми | Tagged , , , , , , , , | 1 Comment